4 . ПРАКТИЧЕСКА РАЗРАБОТКА НА ПОДХОДА
Съгласно гореописаната теоретична постановка , дефинирана от ISO / TC 211 , е създаден тестов проект на транспортна система . За да се извърши моделиране на информация , е необходимо да се дефинира абстракция на реалността , т . е . да се определят набор от адекватно описващи обектите данни [ 3 ]. Изборът на този набор от описания е важен етап от цялостния процес на концептуално моделиране , който се счита за критичен инструмент за осмисляне , разбиране и прилагане на геоинформацията [ 2 ]. За разработката е извършено концептуално описание на сухопътната мрежа на автомобилния транспорт на град София с принадлежащите й характеристики , както и обектите на пътната инфраструктура , достъпни от свободни информационни ресурси .
Преминати са 4-те етапа на концептуално моделиране [ 2 ]: мета-метамодел ( на вербално ниво , неподлежащ на стандартизация ), метамодел ( описание чрез език за моделиране UML ), приложно ниво , съдържащо приложна схема с дефинициите на типовете обекти и процеси , и най-ниското ниво – геопространствения набор от данни .
Въз основа на създадената UML статична клас диаграма с дефинираните класове , обекти , релации , атрибути , типове данни и интерфейси , е експортирана XML / GML схема XSD . Тя е използвана за структуризация на пространствени данни ( в случая пътната мрежа ) във формат за съхранение и пренос на геоданни GML . След тази стъпка върху векторната информация могат да се приложат WFS - заявки , селектиране на данни , вмъкване , изтриване , обновяване на данни и операции с данни съгласно приложната схема . Процесът е представен на фиг . 3 .
Широко използваемостта и поддържането на XML / GML от всички съвременни ГИС , предопределя унифицираността на подхода за преход от концепцията до приложението чрез услуги за геоданни . Тази унифицираност е важна стъпка към постигане на оперативната съвместимост , от която има основна нужда на всички нива – от локалното до националното .
Фиг . 3 . Практическо приложение на подхода на ISO 19100 за стандартизация от концептуалното до приложното ниво 5 . ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Въпросът , който стои пред геообщността , не е дали да се използват стандарти за геопространствена информация - тук по-скоро е налице предизвикателството да се избере кои стандарти и спецификация ще са найприложими и кой подход ще бъде най-разумен за внедряването и улесняването на обмена на информация и улесняване на поддръжката на системите .
Представеният подход , който е в съответствие с международната стандартизация , съдържа в себе си няколко аспекта - представя унифициран процес за концептуално и логическо моделиране , което е безспорен необходим елемент за правилна и функционална експлоатация , и демонстрира как на практика могат да се покрият изискванията на съвременното търсене на качествени услуги с геоданни на основата на общоприета стандартизация по начин , по който те да станат достъпни и многократно използвани от широк обхват потребители и системи без допълнителна ръчна намеса .
ЛИТЕРАТУРА
1 . Държавна агенция „ Електронно управление “ ( ДАЕУ ), официален уебсайт , посетен на 22.09.2021 – https :// e- gov . bg / wps / portal / agency / strategies-policies / e- management / interoperability
2 . Кунчев , И ., Въведение – Проектиране на информационни системи , лекционен курс . УАСГ , 2019 , 1-5
3 . Павлов , П ., Дечев , Х ., Кратко ръководство по геоинформатика II . 2014 , 15
ГКЗ 5-6 ’ 2021 21