формира мрежа от неприпокриващи се триъгълници . Този модел представя най-точно релефа , тъй като осигурява най-плътно прилягане на равнината на отделния триъгълник към земната повърхност [ 12 ].
• DSM моделът на местността включва върховете на различни обекти , разположени върху земната повърхност като например сгради , стълбове , дървета и други .
• DEM моделът е регулярен числен модел на релефа , състоящ се от точки с техните номера и височини . Сгради и растителност не се включват в този вид модели .
• DTM модел е височинен модел на земната повърхност , но с неправилно разположени точки в сравнение с DEM . DTM включва линии на прекъсване , което подпомага дефинирането на върховете на триъгълниците на TIN .
• nDSM - нормализираният числен модел е разликата между DSM и DTM . Този модел представя височинните обекти от земята ( сгради , съоръжения ). [ 10 ] При нормализирания цифров модел на терена всеки пиксел представя височината на обекта , отнесена към земята . За създаването му е необходимо екстрактване на DEM модела от DSM . DEM се създава чрез клас точки от земната повърхност , а DSM - чрез използване на първото връщане на сигнала . NDSM е полезен , когато обект на изследване са сградите и съоръженията върху терена , както и високата растителност . [ 3 ], [ 13 ]
3 . ИНТЕГРИРАНЕ |
НА |
ОРТОИЗОБРАЖЕНИЯ |
С |
ВЪЗДУШНО ЛАЗЕРНО СКАНИРАНЕ И ТЯХНОТО |
ПРИЛОЖЕНИЕ |
ПРИ |
КОМПЮТЪРНАТА |
КЛАСИФИКАЦИЯ |
|
|
Направени са много проучвания , свързани с комбинираното използване на ортофото изображения и данни , получени от въздушно лазерно сканиране . С
развитието на тази технология се намират все повече и повече приложения и се усъвършенства използването ѝ . В основната ѝ концепция е залегнала обработката на суровите облаци от точки и получаването на цифрови модели на терена и най-вече на нормализирани цифрови модели , които се използват като допълнителен слой върху мултиспектрални снимки . Главното приложение на хибридното използване на данни е получаването на високоточни класификации , както и извличането на векторни обекти . Един показателен пример за такъв вид комбинация е изследването , проведено от учените Гамба и Хушман през 2002 година . Те използват въздушни ортофотоизображения и данни от LiDAR с цел създаването на карта на земеделски територии . В своя експеримент те анализират получените резултати , получени от двата варианта ( направени за един и същи обект ). В първия случай данните от въздушните ортофотоизображения и тези от LiDAR са използвани и поотделно , а във втория - комбинирано . По този начин авторите експериментално установяват , че получената точност при комбинираното използване е по-висока [ 7 ]. В настоящата работа , като пример за създаване на модели на терена , получени от данни за въздушно лазерно сканиране са използвани обекти , разположени в област Валенсия , Испания . На фиг . 3 е представена 3D визуализацията на суровия облак от точки в RGB + NIR , както и данни за : броя на точките ( които съдържа и техните координати ), броя на сигналите ( отиване и връщане ), както и разпределението на точките в различните класове . Трябва да се поясни , че съществуват класове с отразени и некласифицирани сигнали , които са премахнати от последващата обработка на данните . Размерът на един масив от точки с гъстота 0,5 точки / м2 . За обхвата на изследвания район са използвани 6 масива , които са обединени в един .* las файл , който съдържа 42 800 147 точки .
Фиг . 3 . Визуализация на суровия облак от точки и характеристиките му
За създаването на модели на терена от облака от точки , получен от лазерното сканиране , са използвани съвместно софтуерните продукти ERDAS Imagine и ArcMAP . В първата фаза на обработка от обединения .* las файл е създаден DTM модел ( фиг . 4 ), чрез изключването на клас , съдържащ сгради .
От същия .* las файл , но с включването на всички класове е създаден DSM модела , показан на фиг . 5 .
ГКЗ 5-6 ’ 2021 9