44 “. Работата е завършена през 1967 г . и първото издание е публикувано през 1968 г . със заглавие „ Стандарти за точност , препоръчвани за хидрографски проучвания “ [ 6 ].
В предговора към това издание се посочва , че “… хидрографските проучвания са класифицирани като тези , провеждани с цел съставяне на морски карти , обикновено използвани от кораби “ и „ Проучването се ограничи до определяне на гъстотата и точността на измерванията , необходими за изобразяване на морското дъно и други характеристики , достатъчно точно за навигационни цели “.
През изминалия период от време Международната хидрографска организация периодично адаптира стандартите към новите технологии навлизащи в хидрографската практика и подготвя последователно още пет издания , както следва : второ – през 1982 г , трето – през 1987 , четвърто - през 1998 г ., пето - през 2008 г . и последното 6-то издание - през 2020 г . Трябва да се подчертае , че с IHO S-44 се регламентират само минималните изисквания към хидрографските измервания , които са задължителни за страните - членки на МХО . При изпълнение на специални хидрографски проучвания Националните хидрографски служби / организации могат да поставят по-строги изисквания от тези в S-44 . Национални или ведомствени хидрографски стандарти са разработени от Американския военно-инженерен корпус и Националната агенция за океаните и атмосферата на САЩ , Канадската хидрографска служба , Шведската морска администрация , Хидрографската служба на Обединеното кралство , Новозенландската информационна служба за земята и др . Периодично , националните стандарти също се актуализират в съответствие с настъпили промени в стандартите на МХО ( S-44 , S-100 , S-101 , S-102 ).
Стандартът S-44 не е задължителен за неправителствени организации ( например пристанищни власти ), дори и когато провеждат навигационни измервания , свързани с определяне „ дълбочината под кила ” в пристанищните акватории [ 6 ].
3 . СЪДЪРЖАНИЕ |
И |
РАЗВИТИЕ |
НА |
СТАНДАРТА |
S-44 |
|
|
|
|
Работните групи , изготвили промените в стандарта S- 44 са запазили основните му цели , разширявайки обхвата и съдържанието в съответствие с променящите се условия : настъпилите технологични промени , разширяване на кръга и изискванията на потребителите на хидрографска информация и др . Следвани са няколко основни принципа :
Приемственост между изданията
• Съобразяване със националните стандарти на страните – членки на МХО ;
• Широки дискусии с хидрографските служби , частни компании , извършващи морски проучвания и потребители на хидрографска информация ;
• Консултации с производители на измерителна апаратура .
3.1 . Съдържание
Съдържанието на Стандарта е запазено почти непроменено до 5-то издание включително . В последното издание 6.1.0 . ( табл . 1 ) са добавени нови глави ( Глава 4 – Водни нива и течения , Глава 6 - Метаданни , Глава 7- Таблици и характеристична матрица ) и три нови приложения : ръководство за работа с характеристичната матрица ( Anex A ), ръководство за предварителен и окончателен контрол на качеството ( Anex C ), указания за създаване на цифрови батиметрични модели ( Anex D ).
3.2 . Термини
От 1-во до 4-то издание на Стандарта са използвани известни статистически критерии и понятия за точност , които не се нуждаят от пояснения , но са въведени специфични характеристики , за които са регламентирани определени норми :
• bathymetric model ( батиметричен модел ) - равномерен ( грид ) модел на дънната повърхност , получен чрез интерполация между точки с измерени дълбочини . Срещат се още наименованията seabed surface model , seafloor surface model , seafloor model ;
• bottom search – метод за систематизирано цялостно ( без пропуски ) изследване на дъното на даден район с цел откриване на обекти , представляващи потенциални навигационни опасности .
• line of position ( LOP ) – Линия от последователни позиции на движещо се средство , получена от наблюдения или измервания .
• мetadata - информация , характеризираща даден набор от данни , например общо качество , наименование , източник , точност , авторски права и др .
• line spacing – разстояние между съседни , найчесто успоредни маршрути ( галсове ) на носител на снимачна апаратура при заснимане на дъното , ( междугалсово разстояние ).
• feature – особеност , характеризираща дъното .
Критериите за точност , използвани в 5-то и 6-то издание са заимствани от метрологията и значително се отличават от критериите в теория на грешките и математическата статистика с които сме привикнали . Ето защо в терминологичния речник към 5-то издание са дадени подробни пояснения относно тяхното съответствие . Тук се въвежда понятието „ uncertainty “ - « неопределеност », « несигурност ». Това е интервалът в който с определена степен на вероятност може да се счита , че попада истинската стойност на измерената величина . В този смисъл понятията „ доверителен интервал “ и „ неопределеност “ или „ несигурност “ съвпадат . С понятието « неопределеност », « несигурност » се заменят още термините : „ точност “( accuracy ) и „ грешка “( error ) и то винаги се съпровожда с указана степен на доверителна вероятност ( confidence level ), най-често 95 %. В този смисъл понятието „ uncertainty “ може да се възприема като „ допустима грешка “. Въведени са още критериите за точност :
• “ Total Propagated Uncertainty ” ( TPU ) - „ Обща предадена неопределеност ( грешка ) в пространството - тя е резултат от предаване на всички грешки от измерванията , както случайни така и систематични и
ГКЗ 5-6 ’ 2023 39