данни позволява създаването на високоточни пространствени модели , които реално описват изследвания обект в момента на заснемане , и решаването на задачи свързани с документирането и реставрация на архитектурни обекти , определяне на деформации на инженерни съоръжения , документирането на състоянието и изпълнение на строителни проекти , създаването на актуални информационни модели на сгради . Правилната обработката на изходните данни , получени от измервания с наземни лазерни скенери , е от голямо значение за постигането на качествени и сигурни крайни резултати , които позволяват решаването на тези задачи . Последните резултати от изследователски проучвания , проведени в различни страни ( Murphy et al . ( 2013 ), Brumana et al . ( 2017 ) и Fai and Sydor ( 2013 ) и др .), показват , че създаването на строителен информационен модел за съществуващи сгради е в състояние да подобри специфичните анализи по време на проекта за рехабилитация . Използването на инструменти за 3D лазерно сканиране , фотограметрия и усъвършенствани техники за моделиране помагат в процеса на проучване и управление на съществуващи сгради , като намаляват разходите за проекти за рехабилитация .
Обработката на облаци от точки се извършва в специализирани програмни продукти за работа с измервания от лазерни скенери , които предоставят различни възможности за манипулация на облака от точки и оформянето на различни резултати . Наличните на пазара програмни продукти се различават според своите възможности и функционалности за обработка на данни , сфери на приложение , използваните методи , производител и цена . За да е възможно правилното и качествено извършване на обработката и анализа на пространствените данни е от голямо значение разбирането на наличните възможности на отделните програмни продукти , както и техните предимства и недостатъци .
В тази монография е представен преглед на приложенията в областта на архитектурата и строителното инженерство , в които технологията за лазерно сканиране се е доказала като много полезен инструмент при проблемите за изграждане на точен геометричен модел на съществуващи конструкции . Много автори са публикували трудове , в които облаците от точки , получени от лазерно сканиране , са много удобен източник на данни за извеждане на геометрични модели , които могат да се използват и за анализ на конструкцията . Облакът от точки е съставен от дискретни и изолирани точки , които не могат да се използват директно от софтуерните приложения , използвани за конструктивен анализ , така че е необходимо да бъдат преобразувани в непрекъснат модел . При преобразуването на оптимизираните облаци от точки в модели , изисквани от софтуерните приложения , извършващи 12 числената симулация , може да има различни подходи : използване на цифрови модели на повърхности , използване на геометрични примитиви и обемни форми , използване на NURBS . Когато за конструктивен анализ на дадена конструкция е необходим подробен триизмерен модел , включващ всички съответни характеристики на сложната геометрия , той може да бъде създаден с помощта на инструментите за 3D моделиране ( инструменти за напасване на геометрични примитиви , методи за напречно сечение , техники за екструдиране и т . н .) на CAD ( Computer Aided Design ) платформите . Този подход се състои в директното използване на оригиналния или подобрения облак от точки в CAD софтуера , като се избягва междинната стъпка на генериране на мрежа . Въпреки това , CAD софтуерът трябва да включва специални модули за визуализация на облаци от точки , когато трябва да се обработват плътни облаци от точки . В настоящата разработка са показани различни подходи за преобразуване на облаци от точки в конструктивни модели .
Заключение и препоръки
Предлагам научните звена от катедра „ Геодезия и геоинформатика “ и Геодезическия факултет да дадат висока оценка на монографията „ СИМбиоза от точки Геометрично моделиране чрез облаци от точки – теория и практика “ на доц . д-р инж . Гергана Б . Антова , да я въведат в учебния процес на студентите и да съдействат за внедряването ѝ в практиката .
Материята , разгледана в предложената монография , да намери своето място в учебните планове и програми на Геодезическия факултет , респективно в катедра „ Геодезия и геоинформатика “ и да се изучава от студентите .
Авторът доц . Гергана Антова да разработи ръководство , достъпно за практиката и да се внедри в производството .
гр . София , май 2023 г . Рецензент : проф . д-р инж . Павел Павлов
ГКЗ 3-4 ’ 2023 59