възможност за съхранение , натрупване , съпоставяне на голям обем от данни и позволяват генерирането на нова информация , която надхвърля многократно механичния сбор от данните за отделните параметри на околната среда . Казано с други думи , чрез тях може да се установяват неизвестни зависимости и закономерности между отделните елементи на екосистемите . Накратко може да се обобщи , че понастоящем най-информативните и ефективни методи за решаване на многобройните задачи за дистанционно изследване на Земята се основават на анализа , измерването и тематичното интерпретиране на изображения , получени от множество сензори , работещи в различни честотни области и монтирани на сателити . Много съвременни спътници се изстрелват специално за доставянето на разнородна геофизична информация , която се използва за научно-приложни изследвания на околната среда и нейните природните ресурси , а така също и за оценка на реалното ѝ състоянието в почти реално време . В [ 3 ] авторът анализира постиженията на хиперспектралния екологичен мониторинг , който се явява една иновативна област от дистанционните изследвания , и който играе важна роля и за изуването на различни природни бедствия . Един показателен пример в това отношение , който е разгледан в следващата точка , е създаването на индексирани изображения на райони , пострадали от природни бедствия .
3 . ДИСТАНЦИОННО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОЖАРИ
В качеството на пример за дистанционно доставяне на данни за природни бедствия е разгледано дистанционно изследване на пожари чрез спектрална обработка на мултиспектрални изображения . Трябва да се изтъкне , че дистанционните методи са обектно ориентирани , което ще рече , че решаването на всичките приложни и научно-изследователски задачи трябва да е съобразено преди всичко с конкретните особености на изучаваните обекти . В този аспект , за оптималното дистанционно изследване на пожарите например е много важно познаването както на природа на самите пожарите , така и на особеностите на конкретните поразени територии . Огънят може изцяло да унищожи или да предизвика промени във физиологическите характеристики на растителността – например да намали съдържанието на влага или пък концентрацията на хлорофила в зелените части . Мащабите и степната на тези поражения се определят от параметрите и интензивността на пожарите и от типа на растенията в поразените екосистеми .
Може би е удачно и да се изтъкнат няколко величини , които са неразривно свързани с изучаването на пожарите . Енергията , която се отделя от органичната материя , по време на процеса на самото горене ( докато пожарът още е активен ) се нарича интензивност на пожара [ 5 ]. Друга важна величина се явява така наречената тежест на изгарянето . Тя показва как интензивността на конкретния пожар оказва влияние върху функционирането на екосистемата в опожарените територии . Тежестта на изгарянето може също да се разглежда като ниво ( степен ), до която дадена област е била нарушена ( или променена ), в следствие на пожара [ 5 ]. Негативните въздействия може да не са константни и често могат варират значително в рамките на дадена опожарена територия и при прехода между различните екосистеми . На фиг . 1 нагледно е показана принципната разликата между интензивността на пожара и тежестта на изгарянето , предизвикано от него .
Фиг . 1 . Илюстрация на връзката между интензивността на пожара и тежестта на изгарянето ( Източник : Горската служба на САЩ )
От гледна точка на дистанционните изследвания е важно да се подчертае , че измененията в растителността предизвикани от пожар , оказват осезателно влияние и на стойностите на спектралното им отражение . В това отношение най-показателни се явяват близкият и средният инфрачервени спектрални обхвати . Това е така , защото именно в тези диапазони на електромагнитния спектър се извършва най-силно поглъщане на оптическото излъчване на молекулите на водата и хлорофила . Фигура 2 показва нагледно изменението на отражателната способност на растенията в зависимост от дължината на вълната [ 5 ]. В сиво може да се види типичната графика , характерна за здравата растителност . Тя показва много висока отражателна способност в близкия инфрачервен диапазон на електромагнитния спектър ( NIR ) и в същото време – много ниска отражателна способност в средния инфрачервен участък ( SWIR ) на ЕМС . На същата фигура в лилав цвят е показна типичната графика на изменението на отражателната способност на растителността в райони , опустошени от пожар . Както се вижда , наскоро изгорелите растения имат ниска отразяваща способност в близкия инфрачервен диапазон на електромагнитния спектър ( NIR ) и висока в средния инфрачервен участък ( SWIR ). От сравняването и анализа на двете графики може да се направи изводът , че разликата между спектралните отговори на здравата растителност и растенията ,
48 ГКЗ 3-4 ’ 2023