компоненти , с период около 70 sec , за който няма обяснение от хидравлично естество , тъй като измерванията са проведени при огледална водна повърхност и няма основание да се смята , че това са локални , късо периодични колебания на водната повърхност , например сейши . Може да се предполага , че това са по-дългопериодични флуктуации на височинните определения , забелязани по принцип при кинематичен режим на работа . Това се потвърждава от сравнението на котите на пресечните точки на надлъжния профил и линиите на наносните профили ( 1 , 2 ,… 11 от фиг . 4 ), които са от порядъка на 0.5 до 4.5cm . Кота водно ниво ( КВН ) в линиите на профилите е определена чрез общо средно аритметично от височинните кинематични определения , извършени при измерване на наносните профили , в същия ден , при едно и също регистрирано водно ниво на водомерния пост . Трябва да се отбележи , че КВН са определени надеждно , тъй като измерванията по профилите са извършени през 1 sec в интервал от 5 до 15 min , т . е . за извеждане на КВН във всеки профил са използвани от 300 до 900 измервания .
След филтрацията на шумовата компонента в надлъжния профил ( в елипсоидни височини ) се
установява наличието на подпор с големина �h� 18cm. За анализ на влиянието ѝ върху завирените обеми и залетите площи е необходимо преминаване във височинната система , използвана при извеждане на топографските криви . В случая е направена трансформация на елипсоидните височини на точките от профила в Европейската височинна референтна система
EVRS 2007 [ 2 ] с точност от порядъка на � 5cm , която е съизмерима с точността на височинните GPS определения . Тази точност не е достатъчна за целите на експеримента , но въпреки това от графиката на надлъжния профил ( синята линия от Фиг . 4 ) се установява устойчива тенденция на повишаване на водното ниво към опашката
на язовира ( �h� 6cm) и в района на язовирната стена , около 2cm .
За оценка на влиянието на кривата на подпора върху завирените обеми е предложен следният критерий : доп mV �Vподпор
� , ( 1 ) t
където : t � 2,3 e нормираната случайна величина ;
� V подпор
– завиреният обем , заключен между
действителната водна повърхност и хоризонталната равнина , с височина – водния стоеж при водомерния пост на водохранилището . Той се изчислява чрез средната височина на подпора и площта на частта от водохранилището , където той е установен . Най-голямата
стойност на се получава при най-високо водно
�V подпор
ниво ( НВВН ). При изчисляване на
�Vподпор трябва да се
има предвид , че това е сумарният обем на подпора при опашката и стената на водохранилището .
m – допустимата грешка на завиреният обем на
доп V
водохранилището , определена от оценката на точността при извеждане на кривата на завирените обеми .
Ако при НВВН е изпълнено условие ( 1 ) то не е необходимо нанасяне на корекции върху завирените обеми , заради кривата на подпора и може да се работи с обемите , отчетени от изведената топографска крива .
4 . ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ
Въз основа на направените експерименти и техния анализ могат да се направят следните препоръки относно установяване на кривата на подпора при водохранилищата и отчитане на нейното влияние върху точността на завирените обеми :
Хидравлични формули за определяне на параметрите на подпора могат да се използват за получаване на предварителна информация за кривата на подпора при различни водни нива и внимателно подбрани с помощта на специалисти по хидравлика стойности на участващите в тях параметри .
Имайки предвид трудоемкостта на геометричната нивелация този метод може да се използва по скоро като контролен в района на язовирните стени и в опашката на водохранилищата – в зоната на вклиняване на кривата на подпора във водната повърхност , при условие , че в тези зони има поне пешеходен достъп до водната линия .
Кинематичните GPS определения за заснимане на надлъжния профил на водната повърхност трябва да се извършват при възможно най-добри условия – приблизително по оста на водохранилището , за да се осигури възможно най-добра „ видимост “ към спътниците , при пълно безветрие и абсолютно спокойна водна повърхност .
По-висока точност при определяне на кривата на подпора , макар и в ограничен брой точки от нея може да се постигне чрез обработка на кинематични GPS определения , извършени по време на измерване на наносните профили , тъй като за целта се използват стотици определения на една и съща величина – водното ниво в съответния профил . Също така за постигане на повисока точност е необходима и по-прецизна височинна трансформация .
ЛИТЕРАТУРА
1 . Беркович , К ., Русловые процессы на реках в сфере влияния водохранилищ , Московский государственный университет . Москва . 2012
2 . Георгиев , Ив ., Т . Беляшки и др ., Реализация на европейката земна координатна система ETRS89 и европейската височинна референтна система EVRS на територията на България . Геомедия . 2010
3 . Савичев , О ., С . Ю . Краснощенков , Н . Г . Наливайко , Регулирование речного стока , Издательство Томского политехнического университета , 2009 4 . Справочник геодезиста . Недра . Москва , 1975 5 . Hager , W ., Wastewater Hydraulics – Theory and Practice ,
Springer , Switzerland , 2010 6 . Parker , G ., 1D Sediment Transport Morphodynamics ,
University of Illinois , 2004 7 . Subhash , J ., Open-channel flow , John Wiley & Sons , 2000 .
Рецензент : Доц . д-р инж . Тодор Костадинов Адрес на автора :
Д-р инж . Румяна Анева Университет по архитектура , строителство и геодезия гр . София , 1000 , бул . Христо Смирненски № 1 тел . + 359888233808 , E-mail : aneva _ fgs @ uacg . bg
46 ГКЗ 3-4 ’ 2023