В графичен вид разпределението на координатните разлики между двата вида измервания е показано на фиг . 7
Фиг . 7 . Разпределение на координатните разлики между стойностите получени чрез фотограметрични измервания и линейно-ъглови измервания .
Ако с достатъчна условност приемем , че стойностите на координатите получени чрез линейно-ъгловите измервания за безгрешни , то показаните на фиг . 7 резултати от сравнението на двата метода позволяват да се направят следните важни изводи относно възможностите на цифровата фотограметрия като технология и практика :
Първи извод : Цифровата фотограметрична технология и по специално нейната реализация чрез програмния продукт Agisoft Metashape Professional осигурява възможност при обработка на аерофотоснимки получени с БЛА да се определят пространствените координати на точките от местността с точност съизмерима с тази при използването на класически линейно-ъглови измервания (± 10 см .);
Втори извод : Точността на получаваните по фотограметричен път резултати с използване на метода „ Права фотограметрична засечка “ е обвързана с показателя GSD на използваните снимки чрез съотношението :
mx , y = ± 3 ( 4 ) * GSD ( 3 )
Трети извод : Като недостатък на разглеждания метод следва да се отбележи сравнително високата трудоемкост в сравнение с автоматизирания режим за получаване на точките от плътния облак и пряката зависимост между точността на получаваните резултати от професионалните умения на изпълнителя . В потвърждение на това следва да се обележи факта , че сравнително големия брой отклонения със стойности над 20 см . в показаната графика се дължат на факта , че специалистът извършващ опознаването на идентичните точки от снимките и тяхното ръчно измерване притежаваше изключително беден опит като фотограметрист .
6 . ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Разглеждайки приложимостта на метода „ Права фотограметрична засечка “ чрез „ ръчно “ измерване на образните координати върху стереодвойката снимки в средата на Agisoft Metashape Professiona , могат да се дефинират следните основни положения свързани с използването на БЛА и малко форматните метрични камери :
Първо . Изискуемата точност на крайния продукт – координати на обектите от местността следва да се разглежда като основен показател при определяне на параметрите на аерофотографиране и по специално показателя GSD на придобиваните снимкови избражения ;
Второ . Доколкото авторът е преподавател във Военния факултет по Артилерия , ПВО и КИС към Националния Военния Университет , има място и извода относно целесъобразността за прилагането на този подход при осигуряването на артилерията с топогеодезически данни за водене на стрелбата . Неговата значимост в тази насока се определя от следните три важни съображения :
- Първо - значително ( многократно ) намаляване на времето за фотограметрична обработка на материалите от аерофотографирането тъй-като не се налага изпълнението на трудоемките изчислителни процеси по създаване на плътен облак от точки , TIN и DEM модели на земната повърхност и ортотрансформирано изображение ;
- Второ дешифровъчните показатели на суровите аерофото снимки са значително по-добри от тези на формираните на изхода на фотограметричния софтуер геореферирани орторектифицирани изображения , което е предпоставка за по надеждно и достоверно дешифриране на противниковите цели ;
-Трето - практическото приложение на разгледания подход за определяне координатите на единични обекти от аероснимките позволява получаването на достатъчно точни резултати с помощта на полеви компютри ( лаптопи ) без използването на скъпо струващи и сложни за използване ( особено на полеви условия ) компютърни системи за стереоскопично наблюдение ;
Четвърто . Прилагането на този подход за граждански цели ( създаване на кадастрални карти или други видове геодезически снимки ) позволява точното , по геодезически способ определяне координатите на контурите на сгради и имотни граници намиращи във вътрешността на плътно застроени райони оградени със сгради или с плътни огради , където по една или друга причина GPS измерванията са невъзможни , както е невъзможно и извършването на линейно-ъглови измервания от Работната геодезическа основа .
Пето . Успешното и пълноценно прилагане на този подход изисква въпросите свързани с изучаването на дешифровъчните признаци на обектите и методиката за дешифриране на аерофотоснимките да намират своето подобаващо място в процеса на обучение на специалистите по фотограметрия както при тези от гражданските вузове , така и особено при тези от специалността АИР към НВУ „ Васил Левски “ – факултет по Артилерия , ПВО и КИС – гр . Шумен .
ЛИТЕРАТУРА
1 . Беджева , М ., Т . Игнатова , Analysis of the accuracy of geodesical maps prepared by the means of UAVs , Proceedings of university of Ruse – 2019 , volume 58 ( на български ), ISSN 2603-4123 ( on-line )
2 . Господинова , В ., M . Бегновска , Р . Петков . Изследване възможностите на безпилотните летателни апарати при решаване на геодезически задачи , Списание Геодезия Картография и Земеустройство . 2017 , 1-2 , 23 .
3 . Димитър , П . XXIV Международен симпозиум „ Съвременните технологии , образованието и
ГКЗ 3-4 ’ 2022 30