ОКОЛОСВЕТСКИ ЕКСПЕДИЦИИ ( 1768 – 1779 )
През 1768 година Британското адмиралтейство пристъпва към организиране на южна тихоокеанска експедиция , като поводът за нея става наблюдението на преминаването на планетата Венера пред диска на Слънцето на 3 юни 1769 година . През май 1768 г . от околосветско плаване се завръща Самюъл Уолис , който препоръчва наблюдението да се проведе на остров Таити . Наблюдението на Венера е само повод , а истинските причини за организирането на експедицията са откриването на т . нар . „ Южен континент “ и присъединяването на нови територии към Британската империя . След Седемгодишната война Англия господства над атлантическите пътища и заема здрави позиции в Индийския океан . Франция , обаче не се счита за окончателно победена по моретата . Остава Тихият океан , където през 1767 година е изпратена френска експедиция под ръководството на Луи Антоан дьо Бугенвил и английското правителство е особено разтревожено от този факт . В същия район започват да проявяват активност и испанците , съюзници на французите . Британското адмиралтейство се стреми да възпрепятства завоюването на нови земи от други морски държави и се опитва да създаде по тихоокеанските пътища английски опорни пунктове , които да способстват за установяване на британски контрол и над този океан . Несъмнено , известна роля играе и надеждата за откриване на населен Южен континент или други обитаеми земи в умерената и тропическата зона на Тихия океан . Там се надяват да намерят злато , суровини и продукти , с които да се търгува в Англия или в нейните колонии .
След известно колебание от страна на Адмиралтейството , кандидатурата на Джеймс Кук се приема без условия и той е назначен за капитан на тримачтовия кораб „ Индевър “ ( 375 т .). Екипажът първоначално се състои от 98 души , в т . ч . 13 войници . В експедицията се включват двама художника и учени : Чарлз Грийн - астроном ; Джоузеф Банкс - млад , много богат човек , впоследствие основател на Британското африканско дружество и председател на Кралското географско дружество ; шведския натуралист Даниел Карл Соландер - библиотекар на Британския музей . „ Индевър “ е снабден с продоволствия за година и половина и въоръжен с 22 оръдия .
Пътуване към Нова Зеландия
На 26 август 1768 година „ Индевър “ напуска Плимут , на 13 ноември пристига в Рио де Жанейро и на 7 декември отплава на юг . На 16 януари 1769 година в югоизточната част на Огнена Земя Кук се укрива в залива Буен Сусесо , където неговите спътници слизат на брега и се срещат с местните жители . На 21 януари , след стихването на бурята , „ Индевър “ продължава плаването си , на 25 януари заобикаля нос Хорн и на 13 април 1769 година пристига на остров Таити . В началото на април по пътя към Таити , в архипелага Туамоту , Джеймс Кук открива атолите Вахитахи ( 4 април , вторично , 18 ° 46 ′ ю . ш . 138 ° 49 ′ з . д ., 2,5 km2 ), Акиаки ( 4 април , вторично , 18 ° 33 ′ ю . ш . 139 ° 13 ′ з . д ., 1,3 km2 ), Хао ( 6 април , вторично , 18 ° 05 ′ ю . ш . 140 ° 57 ′ з . д ., 47 км2 ), Рейтору ( 7 април , 17 ° 52 ′ ю . ш . 143 ° 05 ′ з . д ., 1,39 km2 ) и Анаа ( 8 април , вторично , 17 ° 23 ′ ю . ш . 145 ° 30 ′ з . д ., 38 km2 ).
На 3 юни 1769 година при изключително благоприятни условия Чарлз Грийн провежда астрономически наблюдения на фазите на преминаването на Венера пред Слънцето . От 26 юни до 1 юли Кук заедно с Банкс с лодка обикалят и картират бреговете на целия остров Таити . На 9 юли Кук напуска Таити , като взема със себе си таитянина Тупия , който му оказва неоценими услуги по време на плаването му в Океания . От 16 юли до 6 август вторично открива в Дружествените о-ви – островите Хуахине , Раиатеа , Тахаа , Бора Бора и Маупити . На 13 август в островите Тубуай Кук открива остров Руруту ( 22 ° 27 ′ ю . ш . 151 ° 20 ′ з . д ., 32,75 км2 ).
Кук търси първоначално Южния континент на юг от Таити до 40 ° 22` ю . ш . и ненамирайки и признак на суша , на 2 септември завива на запад и преминава над 2500 км , преди на 8 октомври 1769 да достигне до земя на 38 ° 15 ю . ш . и 178 ° и . д . – източното крайбрежие на Северния остров на Нова Зеландия . От 8 октомври 1769 до 31 март 1770 година Кук изследва бреговете на Нова Зеландия и доказва , че тя е съставена от два острова . На 11 октомври 1769 година открива залива Повърти на източния бряг на Северния остров , на 38 º 45` ю . ш ., а на 39 º 10` ю . ш . – полуостров Махия , на 12 октомври , на 39 º 15` ю . ш . – залива Хокс . На 16 октомври достига до нос Тернагейн ( 40 º 30` ю . ш .) и тръгва обратно . От 16 октомври 1769 до средата на януари 1770 година капитан Кук изследва бреговете на Северния остров , като от 17 до 30 октомври изследва североизточното крайбрежие , а от 30 октомври до 30 декември – северното крайбрежие . На 4 ноември на 36 ° 38 ′ ю . ш . 175 ° 50 ′ и . д . открива островите Меркюри и залива Меркюри на югозапад от тях , а на 15 ноември официално обявява присъединяването на тази страна към британските владения . На 19 ноември открива дълбоко врязващия се в сушата залив Хаураки ( 36 ° 40 ′ ю . ш . 175 ° 05 ′ и . д .) и заграждащите го откъм океана острови Грейт Бариер и Литъл Бариер . На 19 декември Кук открива нос Северен , на 25 декември достига до островите Три Кингс и започва да предполага , а след като на 30 декември заобикаля нос Мария ван Димен ( 34 ° 29 ′ ю . ш . 172 ° 39 ′ и . д .), окончателно установява , че това е откритата от Абел Тасман през 1643 земя , която Кук нарича Нова Зеландия .
От нос Мария ван Димен „ Индевър “ продължава на юг , като по този начин открива северния полуостров на Северния остров – Окланд . На 9 януари 1770 , на 39 ° 18 ′ ю . ш . 174 ° 01 ′ и . д . открива връх Егмонт ( 2517 m ), а на 14 януари – остров Капити ( 40 ° 52 ′ ю . ш . 174 ° 55 ′ и . д .). На 8 февруари е открит протока Кук ( ширина 25 км ), разделящ двата големи острова на Нова Зеландия . От 9 февруари до 1 април Кук обикаля Южния остров на Нова Зеландия . На 16 и 17 февруари открива полуостров Банкс ( 43 ° 45 ′ ю . ш . 172 ° 50 ′ и . д .), който приема за остров , а на 6 март , на 46 ° 46 ′ ю . ш . 168 ° 30 ′ и . д . – остров Раупуке . На 14 март открива залива Дъски Саунд ( 45 ° 45 ′ ю . ш . 166 ° 30 ′ и . д .) на югозападното крайбрежие на Южния остров с остров Резолюшън в него . За половин година „ Индевър “ описва гигантска , около 4500 км , осморка около двата големи острова на Нова Зеландия . По този начин Кук открива земя по-голяма от Великобритания и неин антипод .
Източно крайбрежие на Австралия
На 1 април 1770 година Кук напуска Нова Зеландия и взема курс на запад , но природата се разпорежда по друг начин , и на 19 април „ Индевър “ достига до югоизточното крайбрежие на Австралия – нос Хикс ( 37 ° 48 ′ ю . ш . 149 ° 17 ′ и . д .), на 550 km северно от откритието на Абел Тасман . От
ГКЗ 1-2 ’ 2021 49