3 . РЕАЛИЗИРАНЕ НА СГРАДИТЕ
Изложените данни и характеристики за разглежданите сгради показват необходимостта от използване нови подходи и идеология при проектирането и строителството . В много отношения тук се явява необходимостта от нови решения , те поставят изисквания , които наред с другите са тясно свързани и с геодезическите работи , явяващи се като неотменен елемент във всички етапи на реализирането на сградите .
Поради това в следващото са дадени генерализирано , последователността и решаваните проблеми за геодезическата част на проекта , като : опорна мрежа ; апаратура ; технология ; софтуер ; фасаден инженеринг ; определяне на елементите за трасиране ; както и провеждане на трасирането и контролирането и др . С това в определена степен са илюстрирани и се показват обемът , същността , характера , точността , ролята и значението на геодезическите работи при този тип обекти , каквато е напр . фигурата и фасадата на сградата „ Елипс Център “.
4 . РОЛЯ НА ГЕОДЕЗИЯТА
В съвременните условия , носещите конструкции и фасадите на сградите и съоръженията със сложни 3D геометрични форми се проектират и изграждат върху общ числен 3D модел , съставен съвместно от архитекти , конструктори и геодезисти .
В { 3.10.2.4-5.10 от [ 1 , ( 3.2 )]} бяха дадени данни и проблеми за изграждането на сгради със сложни пространствени геометрични решения . Беше изтъкнато , че проектното им пространствено реализиране може да стане само с участието на геодезистите .
За реализирането на сложната пространствена геометрия на такива обекти , геодезистите , които неслучайно са наречени „ Геометри “ ( Тяхната международна федерация все още на френски се именува La Fédération Internationale des Géomètres - FIG ), чрез изработване на съответен проект , трасиране и контролиране трябва да осигурят изграждането – пространственото реализиране на сложната пространствена геометрия . Да контролират такива изградени обекти и през време на експлоатацията им .
За целта от числения модел на сградата се определят пространствените координати на характерни точки от осите , конструктивни елементи и други части на обектите ( кофраж , монтаж , фасадна облицовка и др .), найчесто в специална локална тридименсионална координатна система , свързана с обекта и материализирана на място с точки от специална геодезическа опорна мрежа . Локалната координатна система по принцип се свързва и с държавната и световната WGS 84 . При строителството и монтажа следва характерните точки да се трасират ( установят ) пространствено на място и с това и съответните елементи на конструкцията . Трасирането се извършва традиционно чрез предварително изчислени трасировъчни елементи – данни , или директно по координати { вж . и 3.7.3.3-3.2 от [ 1 , ( 3.2 )}.
В редица случаи у нас , по инерция от подхода и опита при изграждане на масовите сгради , поради стремежа за икономии и печалба в много случаи , неразбиране на значението на интегриране на геодезисти и необходимостта от геодезическа част на проекта , особено за такъв тип сложни сгради , и други предпоставки не се търсят геодезисти и строителството започва и се прави без тях . Много често обаче се явяват проблемите , не само по отношение на геометрията , точността и други , и едва тогава „ пожарно “ се търсят и интегрират геодезисти . Налага се да се направи снимка на изграденото положение ( екзекутив ) и след това , често се прави препроектиране на обекта , за да продължи строителството . Само един пример – Волиерата на новия зоопарк в гр . София { вж . 3.11.2.5 от [ 1 , ( 3.2 )]}.
Трябва още да се подчертае , че по принцип всеки обект по себе си , особено от разглеждания тип обекти , е оригинален , често уникален , поради което при всеки отделен случай трябва да се търси съответно конкретно геодезическо решение в отделните етапи на изграждане на такива обекти .
Съвременните възможности , апаратура , софтуер , технологии позволяват трасирането и контролирането на изпълнените носещи елементи да се реализират на съвременно ниво . Както вече се изтъкна , за целта е необходимо да се изготви и реализира геодезически проект за : нов тип прецизна опорна геодезическа мрежа ( разположение на точките , апаратура , стабилизиране , сигнализиране , измерване ); технология ; софтуер ; фасаден инженеринг ; определяне на елементите за трасиране . Въз основа на него да се извършат трасирането и контролирането и др . при изграждане на обекта .
Илюстрация за такъв подход , последователността и същността при геодезическите решения е дадена доста отдавна , напр . – „ Спортна зала Варна “ { 3.11.2.4-2 от [ 1 , ( 3.2 )]} и по-ново – " Eлипc Цeнтъp " в { 3.10.2.6-10.6 от [ 1 , 3 ( 3.2 )]}.
При това тук , за фасадата на офис сградата " Eлипc Цeнтъp ", София , както вече се отбеляза , са дадени генерализирано , последователността и решаваните проблеми за геодезическата част на проекта , като : технология , опорна мрежа ; специално създаден за обекта софтуер ; фасаден инженеринг ; определяне на елементите за трасиране ; както и извършване на трасирането и контролирането при съвременното ниво на възможностите и др .
С това в определена степен са илюстрирани и се показват обемът , същността , характерът , точността , цялостната технология и ролята и значението на геодезическите работи при този тип обекти .
5 . ПРОЕКТИРАНЕ , ТРАСИРАНЕ И КОНТРОЛИРАНЕ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ ФАСАДАТА НА " EЛИПC ЦEНТЪP ", СОФИЯ
5.1 . Общи данни и дейности
Вече беше дадена информация за същността , конструкцията , проектирането и изграждането на офис сградата „ Елипс Център “.
Същността и последователността на геодезическите решения при изграждане на фасадата на сграда със сложна пространствена геометрия , и конкретно такава , каквато е сградата " Eлипc Цeнтъp " ( фиг . 2 ) ще бъде представена тук .
При това дейностите по изграждане на сградата , по стечение на обстоятелствата , са разделени на два периода : Дейности до спиране на строежа през 2010 г . и Дейности при подновяване на строежа през 2017 г .
На фиг . 3 са показани етапи от първия период от изграждане на стоманобетонната конструкция на сградата . Поради финансови и други причини строежът на сградата е спрян през 2010 г .
24 ГКЗ 3-4 ’ 2021