В експедицията , проведена през 1838 и 1839 година , Ами Буе и Винкел отделят голямо внимание на териториите , заети от днешните РСМ и Албания , като картират планината Църна гора ( северно от Скопие ). Този факт показва , че Буе не просто е преминал през територията на Македония , а е работил известно време там и е имал възможност да се запознае с езика , обичаите и етноса на местното население . Поради това можем да приемем , че в издадената през 1847 година етнографска карта коректно е отбелязано българското население на областта . За подробността на проучванията му говори и фактът , че Буе е отбелязал дори малките диаспори на българи и сърби с католическо вероизповедание . Д . Ризов пише : „ особено добре са прокарани в тая карта западните граници на българите , което се дължи на най-подробните изучавания от Ами Буе тъкмо на тия покрайнини “ [ 7 ]. Подобно е и мнението на Тимотей Флорински , който казва , че картата е максимално точна и правена преди началото на споровете за народностите в Македония [ 7 ].
В книгата си „ Сборник от пътни дневници в Европейска Турция “, издадена през 1854 година във Виена , Ами Буе пише : „ Българите населяват България , Долна Мизия и по-голямата част от Горна Мизия ; те съставят при това главната ядка на населението в
Македония , с изключение на най-югозападната част от Костур до и по Бистрица .” [ 3 ]
На картата на Ами Буе е отразена тогавашната представа , че България е географска област северно от Стара планина , а на юг от нея е разположена областта Румелия . Именно тези представи са дали основание на Берлинския конгрес през 1878 година страната ни да бъде разделена на две части : Княжество България и Източна Румелия .
През 1867 година руският географ и етнограф Михаил Фьодорович Миркович представя на организираната в Москва „ Славянска изложба “ своята „ Етнографска карта на славянските народи “ ( фиг . 7 ). Според Д . Ризов , тази карта имала такъв голям успех , че до 1877 година е била издадена общо три пъти [ 7 ]. В легендата , като славянски народи , населяващи Балканския полуостров , отново са описани само българи и сърби . В територията на днешна България са показани множество малки територии , заселени предимно с турци ( показани в кафяво на фиг . 7 ), както и смесеният характер на населението в Лудогорието и Добруджа ( българи и турци ). На тази карта прави впечатление бялото петно около Враца , което приблизително съвпада с територията , населена с румънци , според картата на Лежан ( фиг . 5 ).
Фиг . 7 . Етнографска карта на славянските народи от М . Миркович от 1847 година 8 [ 7 ] (• граница на РСМ , допълнена от автора )
Могат да се посочат още множество карти на изследователи на етносите на Балканския полуостров , които еднозначно показват , че до началото на XX век населението , живеещо на територията на днешната Република Северна Македония , се е определяло като българско . През 1917 година Димитър Ризов ( б . р . -1862, Битоля-1918 , София ) е издал сборник от 40 карти , които потвърждават именно това [ 7 ].
4 . КАРТИ ОТ НАЧАЛОТО НА XX ВЕК След Освобождението на България през 1878 година се формира националният идеал за обединяване на териториите , населени с българи в рамките на една държава . Изразител на тази идея е картата на професор Анастас Иширков ( 1868-1937 ), издадена в Германия на немски език : „ Das Bulgarentum auf der Balkanhabinsen im jahre 1912 “ от издателя Justus Perthes ( фиг . 8 ). Мащабът е 1 : 1 500 000 . Тя е съставена в сътрудничество с четирима други професори , работили по отделните области : Л . Милетич ( Тракия ); Й . Иванов 9 ( Македония ); С . Романовски ( Добруджа ) и Б . Цонев ( териториите по течението на реките Морава и Тимок ).
8 Тимотей Дмитриевич Флорински ( 1854 – 1919 ) е руски филолог-славист и историк , професор в Киевския
университет .
9
Йордан Иванов издава през 1913 година в Берн друга карта , в М 1 : 3 000 000 , която е много сходна с тази на проф . Иширков . Може да се намери на адрес : https :// i . redd . it / sunih3r4orm31 . jpg
ГКЗ 3-4 ’ 2021 19