3 . XIX ВЕК
За първи път въпросът за македонския език открито е поставен от Петко Славейков . През 1871 година в статията „ Македонският въпрос “ ( вестник „ Македония “) [ 8 ] той описва българите като „ горни “ и „ македонски “ и споделя за същите идеологеми , които ни разделят и днес :
„ Много пътя сме чували от македонистите , че те не били българе , но македонци , потомци на древните македонци , и всякога сме чакали някакви доказателства на това , без да ги дочакаме .“
„ Някои македонисти ся делят от българите по друга причина , по тази : че те са чисти славене , а българите са татаре и не знам що .“
„ Въобще мненията на македонистите нямат ни зрелост , ни еднаквост .“, заключава накрая Петко Славейков и пророчески предупреждава : „... ще ся появят партии с противоположни интереси , ще излазят раздори и вътрешна слабост , а от тях — натискания отвън и късания .“ [ 8 ]
Славейков поставя двата основни въпроса : за произхода на българи и на македонци и за близостта на техния език . Според него , „ горните “ и „ македонските “ българи говорят един и същ език , но различни наречия . Коренът на проблема , пише Славейков , е налагането на изучаването на горното наречие сред македонските българи . „ Колкото е криво да ся учат македончетата по наречието на горните българи , толкоз е криво и това , дето да ся дроби язикът в училищата на всякакви наречия “ и със съжаление констатира : „ От всичките наречия трябаше да изберем едно средне , което да бъде понятно по всичките области , и на него да учим децата си . Това ще бъде и право , и разумно , и полезно , защото ще опази единството на наший народ .“ [ 8 ]
Преподаването на наречието на „ горните българи “ не е в резултат на желание за асимилация , а се дължи на простия факт , че „ горните българи “ по-напред са се осъзнали и са започнали да пишат и да учат децата си на български език . Когато преподават на македонските българи своето наречие , това не е от чувство за превъзходство или опит за асимилация , „ ние пишем на нашето наречие , защото него знаем , а не от незачитане на македонското “ [ 8 ].
Днес , когато македонският език е станал официален в Република Северна Македония , проф . Детрез пише , че да се отрича съществуването му напомня вица за шопа , който като видял жираф , рекъл : „ те такова животно нема “ [ 1 ].
През XIX век множество европейски пътешественици и изследователи съставят карти на населението в Османската империя . Макар и много различни като точност , език и изпълнение , тези карти единодушно отразяват факта , че на територията на днешните България и РМ живеят предимно българи , които в някои части са смесени с турско и албанско население . В някои от тези карти може да се открие наименованието Македония , но само като име на географска област и не се споменава за македонски славяни . Повечето от тези карти са направени преди да е съществувал ‚ македонският въпрос ‘, поради това можем да се доверим на авторите им .
За илюстрация на горното са подбрани карти , изработени от изследователи от няколко различни националности , за да покаже единомислието на авторите им по въпроса за етническия състав на населението в пределите на днешната РСМ .
Фиг . 4 . Фрагмент от карта на Shafarik ( 1842 г .) 5
Най-старата етнографска карта на нашите земи , която намерихме , е тази на чешкия учен Pavel Shafarik ( 1795-1861 ), издадена през 1842 година . Освен ясното разграничаване на славянските народи от останалите етноси , картата изрично показва , че той смята територията между Черно море и Албания за населена изцяло с българи .
На фиг . е показан фрагмент от картата на Shafarik , на която ясно личи надписа „ BULHARI ” ( българи ), обхващащ територията на съвременните държави България и РСМ .
5
Източник http :// bg . wikipedia . org / wiki / Файл : Pavel _ Shafarik _ 1842 _ map _ - _ Balkans . jpg ГКЗ 1-2 ’ 2021 17