Геодезия, Картография, Земеустройство 1-2'2022 | Page 7

инженерен и природонаучен аспект на Приложната геодезия . При това се налага развитие и интегриране на нови , физически , геодезически апарати , инструменти , системи , приспособления , технологии , софтуер и др ., непостроени на традиционните геодезически , а на други принципи , някои , появили се на съвременния етап на развитие на науката и практиката . Те следва да бъдат включени в Част 3 на Приложната геодезия .
Някои от обектите и дейностите , обаче , не се идентифицират по принцип с тези на традиционната , масовата Инженерна геодезия , но имат инженерен характер . Такива са напр . проблемите , свързани с машиностроене , автомобилостроене , самолетостроене , корабостроене , роботостроене и др . Поради това би следвало те да бъдат отнесени и към Инженерната геодезия . За да няма смесване с вече дефинираната масова – традиционна Инженерна геодезия , би следвало те да се обособят като отделна специална част от нея - Специална Инженерна геодезия . Тя – Специалната Инженерна геодезия , както вече се каза , следва да обхваща споменатите инженерни дейности и обекти , както и останалите , носещи инженерен характер . Когато проблемът е свързан с нея , тогава би следвало да се спомене и наименованието Специална Инженерна геодезия . В останалите случаи би следвало да е достатъчно само наименованието Инженерна геодезия .
2 . СЪЩНОСТ НА СИСТЕМАТА ОТ МОНОГРАФИИ
Необходимостта от обобщение , структуриране и прецизиране на обхвата и съдържанието на Приложната геодезия , според нас , налага въвеждане на определени граници и ясни дефиниции . Обобщено , Приложната геодезия е поделена от нас , в Книга 1 [ 6 ], на три части : 1 . Инженерна геодезия ; 2 . Природонаучен аспект на приложение на геодезията ; 3 . Други ( неинженерни и природонаучни ) приложения на геодезията .
Вижда се , че така се покрива реализирането на всестранното приложение на геодезията , без да се нарушава вече утвърденото разделяне и приложение . При това , в първите две части се включват масови приложения в съответните области на знанието и практиката , а в третата част остават по принцип непопадащи в тях специални приложения и области { вж . и 01.3.2 от [ 6 ]}, с поособени характерни , изисквания към Приложната геодезия и свързаните с нея области , като :
• Военно дело ;
• Стопански отрасли – свързано с приложения в кадастъра , Оценки на имоти , селско и горско стопанство , околна среда и др .;
• Специфични приложения – метеорология , навигация , радиоразпръскване , градски шумозащитни системи и изследвания и др .
• Уникални и характерни , обособени обекти и дейности ( колайдери – ускорители , ракети , медицина и др .).
В [ 5 ] беше отбелязано , че много тясно с посочените дейности са свързани наборът , обработката и представянето на информация от споменатите и други направления във вид на информационни системи [ 5 ], [ 7 ]. Беше подчертано още , че има известна условност , като между поделянето на представените направления рязка граница не може и не бива да бъде поставяна , а и не е необходима . Има дейности и решения , които могат по определени показатели да се отнесат към едно или друго направление . Методи и технологии от Природонаучния аспект се прилагат ефективно и изключително успешно в
Инженерния , напр . Глобалните спътникови навигационни системи – GNSS и др . Много от проблемите обстойно са дискутирани в началото на Книга 1 [ 6 ].
От трите аспекта на Приложната геодезия наймногостранно разработен , масово прилаган и с огромна литература е Инженерната геодезия .
Така по този начин , на базата на професионалния опит , има възможност за достатъчно систематизирано , подробно и диференцирано изложение на отделните страни на Приложната и респективно на специфичната масова дейност в Инженерната геодезия . От една страна , има систематизиране на обхвата , структурата и дейностите на Инженерната геодезия , при нас е в три основни книги : Книга 1 . Основи , системи и технологии в Инженерната геодезия [ 6 ]; Книга 2 . Проектиране и приложение на устройствените и генералните планове [ 7 ]; Книги : 3 ( 3.1 ), 3 ( 3.2 ), 3 ( 3.3 ). Изграждане на линейни обекти , сгради , съоръжения и монтаж на технологично оборудване . Планове на изградените комплексни обекти – отделни обекти и съоръженията по тях [ 5 ]. От друга страна , изложението обхваща само проблемите , директен обект на Инженерната геодезия . Така , фигуративно казано , се избягва опитът „ на пораснал човек да му се облекат детските му дрехи “.
Анализирайки реализираното изложение с обхват , структура и съдържание на Инженерната геодезия , може да се установи , че то също е подчинено на определени принципи , логика и връзки , свързани непосредствено с тези на строителството , архитектурата и устройството на териториите , напр . спазване основно на съждението „ От общото към частното “. При това се има предвид , че вече генералното решение на обектите , особено тези със сложни пространствени решения , се прави непосредствено на базата на числен 3D модел , съставен съвместно от архитекти , конструктори и геодезисти . При това , геодезистите осигуряват преди всичко осите , нивата , координатите и проектната и реализираната геометрия ( поради тези и други мотиви те са известни и като „ геометри “), осигуряват също контрол по време на строителството , монтажа , както и изследване на деформациите , и много важно – изходната и друга информация за обектите ( ГИС , BIM – Building Information Modeling и др .). Безспорно в интердисциплинарната дейност по изграждане и стопанисване на обектите , както вече се спомена , неотменна роля имат и други специалисти .
Уместно е още да се отбележи , че за разлика от строителите и архитектите , при които резултатите от тяхната дейност са видни – изградените обекти , и което масово се възприема като обществен факт , това не може да се каже за дейността на геодезистите , защото практически резултатите от нея се интегрират в тези на строителите и архитектите . До голяма степен тази дейност се знае от специалистите , но резултатите от нея не се знаят и не са видни за останалите граждани . Тя не само не се вижда , но и не се ползва непосредствено . До някаква степен резултатите от геодезическата дейност са видни само при вертикалното планиране , кадастъра , картографията и др .
И още нещо . Всъщност , може да се приеме , че възприетите и реализирани тук принципи , дейности , излагане и обобщено съвместно представяни на строителство , архитектура , устройствено планиране и Инженерна геодезия , заедно с останалите дейности по изграждане и експлоатация на обектите , са предпоставка и се вписват изцяло в BIM , така както те са представени в { 3.12.2.1 от [ 5 , ( 3.3 )]}.
ГКЗ 1-2 ’ 2022 5