триада на Масонската ложа на Франция : „ Свобода , Равенство , Братство ” [ 17 , 18 ].
Тържественото настаняване на ръководствата на ложите „ Заря “ и „ Светлина “, внасянето на Светлина в тях и във Великата ложа на България е извършено на 07.01 . 1918 г . Така се поставя началото на организираното масонство в България , известно в историята още като „ Трето българско масонство ”. Великата ложа на България получава първото си чуждестранно признание от Съюза на независимите свободно-зидарски организации на Германия . Подробности за създаването на Третото българско масонство , за учредяването на Великата ложа на България и за първото й десетилетие са публикувани в юбилейния бр . 8-10 от 1927 г . на сп . „ Зидарски преглед ” [ 17 , 18 ].
Третата софийска ложа „ Сговор “ е учредена след ложите „ Зора ” и „ Светлина ” на 25.05.1919 г . На 20.10.1921 г . със Заповед № 5225 Министерство на просветата одобрява Устава на Великата ложа на България . Така тя получава законното право на съществуване като организация , която с нищо не противоречи на принципите на българската конституция . В началото на 1918 г . новооснованата Велика ложа на България е наброявала около 100 души . Между 1921 г . и 1940 г . в нея са членували средно годишно около 410 активни членове ( без заличените и починали ). Максималният си членски състав Великата ложа на България достига през 1934 г . – 491 братя , само мъже . За внимателната кадрова политика на ВЛБ при подбора на своите членове видният познавач на
българското масонство и гарант на Великата ложа на България пред Великата ложа на Франция , Алберт Лантоан , пише през 1928 г . следното :
„ В ложите е представен елитът на обществото – лекари , професори , писатели , адвокати , директори на администрации , високостоящи граждани , офицери , духовни лица .” Димитър Ведър в книгата си „ Свободното зидарство “, издадена в София през 1938 г ., пише : „ Масоните са най-отбраната общност в българското общество “.
2.2 . Проф . Йордан Ковачев – първомайстор на софийската ложа „ Сговор
Трите софийски ложи : „ Зора “, „ Светлина “ и „ Сговор ” са били ядрото , водещата интелектуална и организационна сила в израстването и утвърждаване на българското масонството по онова време . През 1919 г . години ложа „ Сговор “ е започнала своя масонски живот в състав от 7 майстори и 5 ученици . Първомайстор на ложата е проф . Йордан Ковачев , Първи надзирател - проф . Никола Абаджиев ( музиколог ; 1883-1947 ); Втори надзирател - Александър Кличиян ; блюстител - д-р Стоян Джубелиев ; секретар - д-р Христо Стойчев ; благотворител - инж . Николай Шиваров ; покровител - полк . Стефан Тодоров . Първоначално ложата работи при крайно неподходящи условия , в таванска стая в пасажа „ Св . Никола “. При липса на традиции и практика , при оскъдна масонска литература , никак не е било лесно „ да се дяла грубият и твърд камък ”. Първомайсторът на ложа „ Сговор ” проф . Йордан Ковачев същевременно е бил и Велик касиер и попечител на Великата ложа на България . За него в масонските архиви пише : „ Професор е по геодезия . Специализирал е в Париж и Берлин .” [ 18 , 19 ].
В програмата на новооснованата ложа „ Сговор “ са написани дословно целите й :
„ По-енергична работа върху облагородяването на душите на чадата на ложата ; Да се създадат и съберат в самостойни огнища и ложи зидарите в провинцията ; Да се съберат средства за построяване на собствен зидарски дом в София ; Да се прояви ложата по-осезателно в областта на благотворителността . За облагородяването на душите няма конкретен измерител . Може само да се предполага доколко ложата , животът и работата в нея са успели да спомагат „ достойните мъже да стават още подобри “. При това не само в ложата , а да проявяват тези си качества и извън нея , в семейството , на работното място и в обществото . При това да не изпускаме от поглед найсъществената характеристика на тогавашното българско масонство , подчертана и в тържествената реч – то успява да привлече в редиците си голяма част от духовния елит на българската нация .” Оценката на масоните у нас е било , че проф . Йордан Ковачев е от личностите с най-голям принос , оставили най-отчетлива диря в историята на ложа „ Сговор “. Той е Първият , поел майсторският чук на ложата още на 25.05.1919 г . [ 18 ].
Професионалният състав на масонските ложи у нас към м . 03.1922 г . показва кои прослойки от българското общество участват в ложите по професии : професори – 7 ; учители – 21 ; духовници – 3 ; общественици и писатели – 11 ; журналисти – 8 ; дипломати – 7 ; правници ( съдии и адвокати ) – 30 ; инженери и архитекти – 14 ; лекари и зъболекари – 23 ; аптекари и дрогеристи – 7 ; директори на банки , акционерни дружества и финансисти – 13 ; търговци – 38 ; индустриалци – 7 ; печатари ( собственици ) – 5 ; рентиери – 2 ; чиновници – 77 ; офицери – 12 ; скулптори , артисти и музиканти – 4 ; лесовъди и землемери – 2 ; пенсионери , фелдшери , фотографи и строителни предприемачи – по 1 ; всичко : 295 души .
Към 1922 г . масонската общност се е състояла от високообразовани братя ( мъже ) - научна , техническа и военна интелигенция . В ложата е нямало занаятчии , селяни , работници и дребни собственици . Не са допускани членове на БКП , БЗНС , анархокомунисти и даже БРСДП . Социалисти-масони обаче са били проф . Асен Златаров ( 1885-1936 ), Филип и Христо Симидови , адв . д-р Петър Джидров ( 1876-1952 ) и писателя Димо Казасов ( 1886- 1980 ). Представители на буржоазията са били банкови директори , шефове на акционерни и кредитни институции , а не едри земевладелци , капиталисти , индустриалци и предприемачи . Френският изследовател Даниел Березняк е констатирал , че във Франция буржоазията може да представлява масонството , но в Източна Европа неговата еманация са образованите хора , т . е . интелигенцията [ 18 ], [ 19 ].
ЗАКЛЮЧЕНИЕ И БЛАГОДАРНОСТ
Проф . Йордан Ковачев вероятно не е създал семейство , не е оставил потомство и научна школа от последователи – преподаватели и асистенти . Така неговият живот и творческата му кариера остават една легенда в историята на геодезията и астрономията в България – легенда за една високообразована и високопрофесионална личност , родена преди 147 години и напуснала този свят преди 88 години . Личността на проф . Йордан Ковачев и досега несправедливо остава извън изследователския обхват на съвременното наукознание и на геодезическата наука и колегия у нас .
Настоящата публикация е подготвена по предложение на гл . редактор на сп . „ Геодезия , картография , земеустройство ” - чл . -кор. проф . д-р инж . Георги Милев , почетен председател на СГЗБ . Изказвам му
ГКЗ 1-2 ’ 2022 61