Геодезия, Картография, Земеустройство 1-2'2022 | Page 62

Съдържанието на книгата „ Нашето звездно небе ” от проф . Йордан Д . Ковачев [ 9 ] включва : Предговор ; І . Видимото движение на небесните светила .
Особености в движенията на планетите и на Слънцето . ІІ . Видове небесни светила :
1 . Слънцето и планетите ; Слънцето ; Меркурий ; Венера ; Марс ; Юпитер ; Сатурн ; Уран ; Нептун .
2 . Звездите ; Брой на звездите ; Звездни величини ; Цвят на звездите ; Промени в блясъка на звездите .
3 . Звездни купове , мъгливости ( мъглявини ) и временни светила .
ІІІ . Ориентиране по небето ; Съзвездия : Голямата мечка ; Малката мечка ; Дракон ; Жираф и Цефей ; Касиопея ; Андромеда ; Триъгълник и Персей ; Возач , Рис и Ловджийски кучета ; Космите ( по-късно - Косите ) на Вероника ; Волопас ( по-късно – Воловар ); Северна корона ; Херкулес ; Змия и Змиеносец ; Лира ; Лебед ; Лисица ; Стрела ; Орел ; Делфин ; Малкия кон и Пегас ; Овен ; Телец ; Плеядите ; Близнаци ; Рак ; Лев ( Лъв ) и Девица ( Дева ); Везни и Скорпион ; Стрелец и Козирог ; Водолей и Риби ; Кит ; Еридан ; Орион ; Голямо куче ; Малко куче и Хидра ; Южни риби ; Единорог ( по-късно – Еднорог ). ІV . Народни поверия за небето и светилата . V . Ежемесечни звездни карти на нашето звездно небе .
Друго известно издание през 1929 г . на проф . Йордан Ковачев е книгата му „ Животът на звездите ” [ 10 ], чиято корица е показана на Снимка 6 :
Има данни за публикуването на негови книги и на голям брой научни статии в чужбина на немски и френски .
След преждевременната смърт на проф . Йордан Ковачев , по стечение на житейски и научни факти и обстоятелства , преподаването по „ Геодезия и културна техника ” в Агрономо-лесовъдния факултет при СУ през 1934 г . се поема от друг високообразован преподавател , 29-годишния тогава асистент , инж . Михаил Венедиков ( 1905-1973 ). Той е бил поканен да се върне в България от Политехниката в Прага , където вече е бил избран , назначен и преподавал над 1 година като асистент по „ Земемерство и картография ” [ 15 , 16 ]. Михаил Венедиков е следвал и се е дипломирал с отличен успех като инженер-земемер в Пражката политехника . В продължение на 10 години , от 1934 г . до 1943 г ., е бил асистент по „ Геодезия ” в СУ . През 1938 г . е защитил докторска дисертация в престижната Пражка политехника на тема „ Избор на най-изгодната картна проекция за територията на Швейцария и България “. През 1943 г . е бил избран за хоноруван доцент по „ Геодезия ” в катедра „ Геодезия ” в СУ , а през 1946 г . - за редовен доцент по „ Геодезия ” в едноименната катедра . От 1946 г . до 1953 г . е ръководител на катедра „ Геодезия ” в Агрономо- Лесовъдния факултет на СУ . През 1950 г . е бил избран за професор по „ Геодезия ” в СУ . От 1952 г . до 1953 г . е бил декан на Агрономо-Лесовъдния факултет в СУ , а от 1953 г . до пенсионирането му през 1973 г . е бил ръководител на катедра „ Геодезия ” в Лесотехническия институт , която е била закрита няколко месеца след кончината му [ 15 , 16 ].
2 . ПРОФ . ЙОРДАН КОВАЧЕВ – ВОДЕЩО УЧАСТИЕ ВЪВ ВЕЛИКАТА ЛОЖА НА БЪЛГАРИЯ
2.1 . Проф . Йордан Ковачев – Велик касиер и попечител в Управителния съвет на Великата ложа на България
Снимка 6 . Корицата на книгата на проф . Йордан Д . Ковачев „ Животът на звездите ”, София , Печатница „ Художник ”, 1929 г ., 93 стр . с 16 бр . илюстрации , тираж 3000 бр .; Библиотека „ Популярна наука ” № 6 [ 10 ]
През 1932 г . проф . Йордан Ковачев издава първия университетски учебник по астрономия в България , който е със заглавие „ Астрономическа география ” [ 12 ] и е бил предназначен за студентите от специалност „ География ” в СУ , но е ползван и в преподаването на студентите по „ Астрономия ” в СУ – Снимка 7 :
Снимка 7 . Корицата на учебника на проф . Йордан Д . Ковачев „ Астрономическа география ”, издаден от Университетска библиотека № 111 , София , Печатница „ Съгласие ”, 1932 г ., 276 стр . [ 12 ]
Учредяването на Великата ложа на България става възможно , след като на 20 , 23 и 27.11.1917 г . се извършва подготовка и след като инсталираната на 15 / 28.04.1914 г . ложа „ Заря “ се дели на две ложи – „ Зора “ и „ Светлина “. След получено на 09.06.1917 г . съгласие от Великата ложа на Франция , на 27.11.1917 г ., на тържествено учредително занятие е провъзгласено създаването на Великата ложа на България . Отправена е молба до „ всички признати редовни тела в света от всички обреди да я признаят също така за редовно учредена , независима , върховна масонска власт в пределите на Царство България , като назначат свои гаранти за взаимно приятелство “ [ 17 ] .
Избран е първият Управителен съвет на Великата ложа на България , в чийто състав са :
- Велик майстор – генерал-лейтенант Александър
Протогеров ( 1967-1928 ); - Велик първи надзирател – д-р Стоян Джубелиев ; - Велик втори надзирател – Тома Карайовов ; - Велик блюстител – Илия Пенев ; - Велик секретар – д-р Недко Семенов ; - Велик касиер и попечител – проф . Йордан
Ковачев ;
- Велик архивар и проверител – проф . Александър Теодоров-Балан ( 1859-1959 ), акад . на БАН от 1939 г ., първи Ректор на Висшето училище през 1889 г ., както и през 1896-1897 г . и 1902-1903 г .
Първото Общо събрание на Обединената Велика ложа на България ( ОВЛБ ) е проведено на 18.12.1917 г . Покъсно е приет девизът-триада , специфичен за българското масонство : „ Любов , Истина , Труд “, за разлика от девиза-
60 ГКЗ 1-2 ’ 2022