международни изследвания в тази насока . Неотдавнашните трагедии , като изчезването на полет MH370 на Malaysia Airlines , както и природни бедствия , загубата на местообитания и нарастващото търсене на офшорна енергия и морски ресурси , подчертават необходимостта от по-добро познаване на морското дъно . След приемането на Република България в Европейския съюз и уеднаквяването на протоколите за изследване на морското дъно , страната бе ангажирана с изпълнението на редица действащи директиви на европейско ниво . „ Рамкова директива за местообитанията ”, „ Рамкова директива за водите ” и „ Рамкова директива за морска стратегия “ са само част от документите , които придават първостепенно значение на пълноплощно картиране на акваториално-морските участъци на Република България . Това налага системно проучване и комплексно изследване на българския сектор от Черно море . При това геоморфоложкото и геоложко картиране на морското дъно се явява водеща задача от национално значение .
Основната цел на настоящия доклад е да се представи изграждането на цялостен дигитален модел на морското дъно на Бургаския залив . Друга важна задача е систематизирането на каталог и оценка на наличните данни от съвременни батиметрични изследвания в рамките на Бургаския залив .
2 . РАЙОНИ НА ЗАСНЕМАНЕ
За район на изследване е избран най-големият залив по Черноморското ни крайбрежие . Изследваната площ попада между Поморие на север и Черноморец на юг ( фиг . 1 ). Засиленият корабен трафик към пристанищния комплекс на Бургас изисква точна батиметрична информация . От научна гледна точка , в залива интерес представляват множеството скални банки и рифове , надигащи се над плавното акумулативно дъно . echosounders ) дават комплексна картина на морското дъно . Освен дълбочините , от получените данни може да се извлече разнообразна информация за типа на дънните седименти , за различни обекти на повърхността на дъното от изкуствен и естествен произход , и редица други явления , оставащи непознати при предишни изследвания с еднолъчеви ехолоти . С тези си качества многолъчевото ехолотиране придобива първостепенно и решаващо значение в почти всички сфери на съвременните изследвания на морското дъно .
Изследвания с еднолъчев ехолот - за съжаление , поголямата част от БЧКЗ не е пълноплощно картирана . През 2013 г . МОСВ на Република България възлага на ИО-БАН изготвянето на „ Доклад оценка на екологичното състояние на морските води ( РДВ )“. Извършено е батиметрично заснимане на крайбрежните морски води на Република България . Записите са по предварително определени профили ( промерни линии ) с разстояние между тях 500 m . Общата дължина на промерите е над 3500 km , от около 1700 km са направени в плитководната част до 20 m дълбочина с М / К „ Шелф ”, а 1 800 km от НИК „ Академик ”.
Макар и рядко , в научната литература се срещат малки площи заснети с еднолъчев ехолот : заснемане на плитки части от Варненско-Белославския езерен комплекс и първата батиметрична снимка на езеро Узунгерен [ 5 ], [ 6 ].
В рамките на БЧКЗ , най-разпространени са изследвания с многолъчеви ехолоти ( ME ) или многолъчеви сонарни системи ( МСС ). Широкото им приложение в геологията и геоморфоложкото картиране дава допълнителна информация при изследването на подводното археологическо наследство [ 4 ], [ 7 ], [ 9 ]. МЕ и МСС са основен инструмент при изследването на геоложката структура , при картиране на подводни местообитания и изследване на екологично състояние , и др .
Безпилотното въздушно фотограметрично заснемане ( БВФЗ ) е основен инструмент за получаване на актуална информация за бреговите форми [ 2 ]. Към настоящия момент са генерирани ДМП с разделителна способност под 0.5 m / pix на повече от 140l . km (> 30 %) от БЧКЗ . Фотограметричните изображения за извличане на ДМР , ортофото мозайки ( OM ) и триизмерни ( 3D ) фотореалистични модели са използвани за мониторинг и анализ на надводните и подводни морфоложки форми [ 8 ].
4 . СЪЗДАВАНЕ НА ДИГИТАЛЕН МОДЕЛ НА МОРСКОТО ДЪНО
Фиг . 1 . Район на изследване ( Бургаски залив )
3 . ДИСТАНЦИОННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В БУРГАСКИЯ ЗАЛИВ
Информацията за създаване на батиметричните карти показва , че те са резултат основно на измервания с еднолъчеви ехолоти . При този подход , колкото и гъста да е профилната мрежа , остават неизследвани области между отделните профили , за които се налага интерполиране на данните . Нововъведенията в цифровите техники за картиране на ивици от морското дъно с определена ширина ( swath-bathymetric mapping ) позволяват цялостно покриване на района на изследване . Така наречените многолъчеви ехолоти ( multibeam
Дъното на Бургаския залив представлява плавно наклонена пясъчна до песъчливо-тинеста акумулативна равнина , която позволява интерполация на данните освен в района на остров Св . Анастасия и скалните банки , за които обаче има предварителни сведения . За изготвянето на цялостни модел на Бургаския залив , данните са поделени в три вида с различна резолюция ( табл . 1 ):
• Данни от еднолъчево заснемане – заради ограничения обхват те са лимитирани на дълбочина над 3 m и покриват едва 5 % от изследвания район ;
• Данни от многолъчеви ехолотни системи – изключително голямото им покритие между 75 % и 100 % дава информация за 37 % от площта на Бургаски залив ;
• Данни от безпилотна въздушна фотограметрия – поради оперативните ограничения и зависимостта си от климатичните и морски условия , те са ограничени в границата море – суша – 26 % от брега на Бургаски залив .
ГКЗ 1-2 ’ 2022 21