Фиг . 2 . Изображения от TerraSAR X – 2-а и Landsat ( синтез от канали 3 , 2 и 1 ) – 2-б
Трябва да се изтъкне , че дешифрирането на радиолокационните изображения и идентифицирането върху тях на отделните обекти ( както и на техните параметри и характеристики ) е доста сложен и труден процес . Основната причини за това е фактът , че всеки пиксел от радарните изображения се характеризира само с един показател , а именно със своя сумарен ( общ ) коефициент на отражение на радиосигнала ( от конкретния участък на земната повърхност ), приет от антената на МЛС . Поради това на практика е доста трудно този единствен критерий да бъде еднозначно съотнесен към конкретните физически параметри на изследваните обекти . Въпреки наличието на тези специфични особености и недостатъци , радиолокационните изображения , се използват все по-широко за решаване на множество научни и практически задачи . Тъй като областите на приложение на радарните изображения в съвременните ДИ вече са много и трудно биха могли дори само да се изброят , по-долу накратко са анализирани само най-значимите сред тях .
4 . ОБЛАСТИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ НА МЛС
Трябва да се изтъкне , че характерно и много важно свойство на сигналите , използвани в МРС ( което се явява тяхно предимство и предопределя голяма част от приложенията им ), е тяхната висока чувствителност към съдържанието на вода в различните физически обектите . Това се дължи на природния факт , че наличието на вода предизвиква увеличаване на проводимостта на съответната среда и на интензивността на нейното отражение . Друго важно обстоятелство е това , че както в оптическия и инфрачервения диапазони на ЕМС , така и в микровълновия , сигналите с различна дължина на вълната доставят уникална , специфична информация за изследваните обекти , разположени върху земната повърхност , в това число и за растителната покривка . Тази особеност играе много важна роля за осъществяването на надеждно дешифриране и за извършването на точни класификации на растителната покривка , особено при използването на мултиспектрални изображения [ 3 ]. Така например , за гъста растителност интензивността на отражението в пределите на сантиметровия радиовълнов диапазон нараства приблизително обратно пропорционално на дължина на вълната . В същото време ( при запазване на всички останали условия ) за рядка растителност това увеличение на интензивността на отразяване е обратно пропорционално на квадрата на дължината на вълната [ 4 ]. Освен за успешното и ефективно изучаване на растителната покривка радарните изображения намират приложение и в много други области . Днес те се явяват безалтернативни когато става въпрос за изследване и картографиране на редица обширни територии от земната повърхност , за които са характерни постоянна висока влажност и плътна облачна покривка . Именно това обстоятелство поражда невъзможността за създаване на карти въз основа на изображения , доставени от оптичните системи , работещи във видимия диапазон . Като показтелен пример в това отношение , може да се посочат териториите в района на река Амазонка и Хавайските острови ( които са найвлажното място в света ). Радарните изображения играят много значима роля в съвременната океанография . Без съмнение , дистанционното изучаване на океаните е важно , тъй като повече от 70 % от площта на земното кълбо е заето от тях . МЛС се използват успешно за определяне на параметрите на океаните – като температурата на водата , скоростта на вятъра , свързаността и възрастта на ледниците , солеността на водата и т . н . Чрез тях успешно се доставя информация за изучване на пространствената структура и параметрите на вълненията и теченията , за движението на различни твърди частици във водата , за строежа и разпределението на ледената покривка и състоянието на отделните ледени полета ( особено на заледените територии , разположени в близост до полюсите ). На фиг . 3 е показан мониторинг на ледената обстановка в района на остров Сахалин , осъществен въз основа на радиолокационни данни от Cosmo-SkyMed 1-4 .
Фиг . 3 . Мониторинг на ледената обстановки по радарни снимки от Cosmo-SkyMed 14
ГКЗ 1-2 ’ 2022 11