Фиг . 4 . Основни морфоложки форми на дънния релеф в Бургаския залив
6 . ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Представените изследвания , методологията на картиране , заснетата площи и съставените дигитални модели на морското дъно , представляват 16 % - изключително малка площ от 270 km 2 от акваториалната част на Българската Черноморска крайбрежна зона . Това е един от недостатъците , очертаващи се като основна слабост в геоложката изученост на бреговата зона . Въпреки навлизането на алтернативни дистанционни методи като безпилотното въздушно фотограметрично заснемане , то е значимо до дълбочина от около 3 m . Понастоящем , генерираният цялостен дигитален модел на релефа на дъното позволява анализиране единствено на ясно изразени морфоложки форми . За постигане на дигитален модел с висока разрешителна способност следва да се заложи приоритетно на многолъчевите сонарни изследвания , подкрепени с фотограметрично заснемане на плитководието . Именно това е отправната точка към съставянето на актуални геоморфоложки и субстратни карти на Българската Черноморска крайбрежна зона и континентален шелф .
Значителният обем новопридобити данни , систематизирани в геопространствена ГИС база данни , ще е от значителен принос , свързан с нови знания . Наред с тях , като крайни продукти от проекта се очакват :
1 ) Цялостен цифров модел на релефа на морското дъно . Той е основа за построяване на високоточни батиметрични карти , както и за детайлни геоморфоложки анализи ;
2 ) Морфоложка карта на морското дъно , като очакваният мащаб е под М 1:25 000 ;
3 ) Карта за отражателната способност на морското дъно . Ще бъде изготвена чрез верификация с геоложко опробване ;
4 ) Карта на дънния субстрат в същия мащаб , което е основа за картиране на дънните местообитания ;
5 ) На база на седиментните разрези , ще се направи опит за реконструкция на палеогеографската обстановка на Бургаския залив ;
6 ) Археологически прогнозен модел с идентифициране на зони с висока вероятност за наличие на археологически обекти .
24 ГКЗ 1-2 ’ 2022