.. Фиг . 6 . Стереодвойка изображения от Radarsat и ЦМР , получен от нея
Трябва да се изтъкне и важната роля , която така наречените интереферометрични радиолокационни системи ( InSAR ) играят в съвременните ДИ . InSAR технологията е използвана за първи път за дистанционното изследване на повърхността на Луната и на Венера . Впоследствие методът на радиолокационната интерферометрия се усъвършенства и понастоящем тя намира широко приложение както за изучаване на релефа ( за картографиране и за създаване на цифрови модели на релефа ), така и за определяне на тектониката на земните пластове и на деформациите на земната повърхност , причинени от различни антропогенни въздействия или от природни бедствия и процеси като земетресения , вулкани , свлачища и др . Така например на фиг . 7 може да се види интерферограма на земетресението в гр . Бам ( Иран ), станало през 2003 г . На нея един интерферометричен кръг отговаря на вертикално преместване 28 мм [ 1 ].
Фиг . 7 . Интерферограма на земетресението в гр . Бам ( Иран )
5 . ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Направеният кратък преглед и анализ на особеностите и приложенията на микровълновите радиолокационни системи показва , че те притежават редица неоспорими достойнства , които им отреждат завидна роля в цялостната система на съвременните ДИ . Радарните изображения предоставят немислими в близкото минало възможности не само за изучаване на отделни обекти и екосистеми , но и за извършаване на цялостен мониторинг на реалното състояние на земната повърхност , при това 24 часа в денонощието и 365 дни в годината благодарение на своята способност да доставят данни при всякакви метеорологични условия и през нощта . Нещо повече , съвременните радиолокационни системи се използват не само за дистанционно изучаване на планетата Земя ( включително атмосферата ѝ , нейната повърхност и обектите , разположени върху нея ), но и за изследването на междупланетното пространство и на други планети . Може да се твърди , че чрез тях се сбъдва мечтата на поколения специалисти , работещи в областта на ДИ , да бъде осъществен дистанционен и непрекъснат мониторинг на цялата земна повърхност ( през нощта и през цялата година ). Перспективите за все по-широкото използване на радиолокационните изображения непрекъснато нарастват . Тази тенденция е свързана с подобряване на техническите възможности и характеристиките на радарните системи , на космическите платформи , на методите и програмните продукти за обработка на данните , и с изстрелването на нови радиолокационни спътници . Освен това фактът , че радиолокационните изображения са коренно различни от изображенията , които са получват във видимия и инфрачервения диапазон на ЕМС , се явява голяма придобивка за съвременните ДИ , тъй като именно поради големите им различия , тяхното съвместно използване ( в тандем ) е повече от полезно при решаването на редица задачи , защото предоставя уникална възможност за генерирането и извличането на нова , допълнителна информация при мултипликативната им обработката .
ГКЗ 1-2 ’ 2022 13