Фиг . 4б . Непрекъснат модел на иконостаса ( обезцветен )
3.4.3 . Моделиране с адаптивна резолюция ( multiresolution meshing ) Този подход дава олекотени нерегулярни мрежи от триъгълници - размерът на 3D повърхнината се адаптира чрез използване на по-малко фигури в плоските участъци , които отговарят на прага на предварително зададена апроксимационна грешка . Този метод не осигурява непрекъснати модели , но същите са доста по-леки от тези на Делоне и са подходящи за оценка на качеството на данните и тестването във VR среда . Трябва да се отбележи , че само импортът на всеки от ( иначе подетайлните ) 3D модели на Поасон във VR среда отнема понякога поне 24 часа ( с наличните ресурси ), така че намаляването на този период при първоначалните тествания е съществено предимство на подхода .
3.5 . Експортиране във VR среда
Трите вида модели ( Поасон , Делоне и адаптивния ) впоследствие са експортирани във формат VRML ( Virtual Reality Modeling Language ) - текстов файлов формат , който съдържа координати на върхове на моделите , техните RGB цветове , нанесени текстури и други функции . След това файловете са импортирани в софтуера Autodesk 3DS Max . Импортът на формата VRML се оказа много бавен процес ; например за модела по Поасон , съдържащ 8 сканирания , процесът отне около 48 часа ( на машина с 32 GB RAM и процесор Intel ® Core™ i7 ). Впоследствие мрежовите модели са редактирани и оптимизирани за визуализация във VR среда . Извършено е допълнително почистване на ненужни мрежови елементи ( фиг . 8 ). Накрая моделите са експортирани във формат Autodesk . FBX за по-нататъшна обработка във VR среда .
Фиг . 5 . Модел с адаптивна резолюция ( изглед от входа навътре ). Изглед от софтуера 3DS Max
ГКЗ 1-2 ’ 2021 33