№ дърво
Дървесен вид
ID на дървото
Височина – обработка чрез 3D Forest , m
Диаметър на стъблото – обработка чрез 3D Forest , cm
Височина – таксационно измерване , m
Диаметър на стъблото – таксационно измерване , cm
Разлика във височините , m
18 |
бук |
id _ 18 |
17.1 |
58.9 |
19.0 |
57 |
1.9 |
‐1.9 |
19 |
бук |
id _ 19 |
26.4 |
109.2 |
24.0 |
111 |
‐2.4 |
1.8 |
20 |
бук |
id _ 20 |
23.0 |
46.2 |
25.0 |
48 |
2 |
1.8 |
21 |
бук |
id _ 21 |
23.7 |
91.9 |
25.0 |
91 |
1.3 |
‐0.9 |
22 |
бук |
id _ 22 |
21.6 |
38.6 |
23.0 |
40 |
1.4 |
1.4 |
23 |
бук |
id _ 23 |
21.8 |
40.3 |
23.0 |
39 |
1.2 |
‐1.3 |
24 |
бук |
id _ 24 |
24.5 |
50.6 |
22.0 |
48 |
‐2.5 |
‐2.6 |
25 |
бук |
id _ 25 |
20.8 |
45.9 |
18.0 |
44 |
‐2.8 |
‐1.9 |
26 |
бук |
id _ 26 |
19.2 |
64.7 |
18.0 |
63 |
‐1.2 |
‐1.7 |
27 |
бук |
id _ 27 |
25.6 |
105.6 |
27.0 |
103 |
1.4 |
‐2.6 |
Разлика в диаметрите , cm
В среда на 3D Forest от модела на пробната площ в подотдел 153 „ к “ са сегментирани индивидуално 27 бр . дървета . Основно , това са най-близките дървета в близост до траекторията на движение . Поотдалечените дървета са с липсващи фрагменти , което се дължи на листната маса и при съпоставка с таксационните измервания няма да са точни . Програмата LiDAR360 автоматично сегментира всички дървета от модела и съответно извежда количествени данни за тях , но няма възможност за индивидуално сегментиране на дърветата . Тази възможност е налична в софтуера 3DForest , който е още по-тясно специализиран в установяването на повече количествени показатели , както на дърветата , така и на части от тях ( корона , стъбло ). В конкретната пробна лента разликите между измерените по традиционните таксационни методи и по метода PLS височини на дърветата варират от -3.0 до + 2.8 m ( относителна грешка 1.3-15.6 %), а за диаметърa на стъблото на гръдна височина ( DBH ) са в диапазонa от -2.9 до + 1.8 cm ( относителна грешка 0.7-8.1 %). Средните квадратни грешки на измерването са съответно ± 1.78 m за височините и ± 1.95 cm за диаметрите . Ако се сравнят стойностите на средната височина на съвкупността от дървета в пробната лента , получени по двата метода ( H такс . ср .= 21.7 m и H лидар ср .= 22.2 m ) и средните диаметри на стъблата по двата метода ( DBH такс . ср .= 65.1 cm и DBH лидар ср .= 64.4 cm ), то те са в нормативно допустимите граници в горскостопанската практика .
4 . ИЗВОДИ
От натрупания теоретичен и практически опит и получените резултати от PLS , наземното персонално лазерно сканиране в настоящата разработка могат да се обобщят факторите , оказващи влияние върху качеството на данните от наземното лазерно сканиране чрез Ouster OS1-16 , използвани за получаването на таксационни данни за горски насаждения .
Липсата на пряка видимост към части от сканирания обект ( дърво ), поради наличието на листа , увеличава гъстотата на точковия облак . Това пречи за осъществяването на пряк визуален контакт към стъблата на по-отдалечените сканирани дървета . Поради тази причина облаците от точки на стъблата на поотдалечените дървета са с недостатъчна плътност , като липсват фрагменти от тях , което съответно влияе върху точността на данните , получени при обработката на моделите им със специализираните софтуерни продукти . От друга страна , подвижният характер на PLS сканирането позволява обектът ( дървото ) да бъде сканиран от различни страни изцяло , което води до по-висока точност и обективни резултати .
Технологията на PLS може успешно да замени традиционните таксационни измервания , особено в зрелите горски насаждения . Класическите измервания са трудоемки , свързани със субективен избор на дървета като статистическа извадка и използване на прибори за определяне на височината и диаметъра на стъблото на гръдна височина . Това изисква специфична организация , голям обем теренна работа и технологично време за директен контакт с дърветата в насажденията . По отношение на определянето на височината с висотомер , ефективната работа с него зависи от разстоянието между оператора и дървото , за да се осъществи пряка видимост към върха му . В определени случаи това практически е невъзможно да се извърши , особено при по-голяма гъстота на дървостоя . При приложения PLS метод сензорът успява да проникне през листната маса и да осъществи пряк контакт към върха на дървото , с което се осигурява определянето на височината на дървото .
Приложеният PLS наземен метод и създадената лидарна система за извличане на актуални структурни данни за отделни дървета и таксационни показатели на цели дървостои осигурява бързина и точност при работа в изследваните обекти . Постигнати са точни , по-пълни и обективни данни при съществено намаляване на времето и усилията от специалистите при инвентаризацията на горите
Лидарното PLS сканиране създава условия за актуализиране и допълване на базата данни в горското стопанство , която ще има данни не само за средния диаметър и средната височина на измерваното насаждение , но и данни за диаметъра на стъблото и височина на отделното дърво и редица други негови показатели . Това ще даде възможност бързо и своевременно от обработените данни да бъде извлечена обективна информация както за местоположението на отделните дървета в насаждението , така и за техните количествени и качествени параметри . Така би отпаднала съществуващата практика да се извършва ползване на дървесина от дървета , към които пазарният интерес към момента е занижен и не е икономически съобразно да бъдат отсичани .
28 ГКЗ 1-2 ’ 2021