Г
Антония Комитова
Снимки: SoZo Hotel и Нейчо Тодоров
еният на днешното поколение от създатели
не е в това да градят нови неща от нула. Той
се крие в способността им да използват вече
налични ресурси, стари предмети и творби,
за да изграждат и предлагат нов поглед и нова
емоция в една впечатляваща комбинация. В
свят, в който нищо вече не изненадва, идва ред
на новите гледни точки за това дали познати
форми могат да имат нови значения. Аз спокойно бих
нарекла това „ера на ремикс и рециклиране” или ефективна
(неразточителна) креативност. Талантливото око успява
да види в ненужното или захвърленото потенциала за
една истинска трансформация, за да придаде стойност и
изживяване, което ще изпъкне сред масовостта, сред онова,
с което вече сме свикнали.
Този вид мислене съвсем се утвърди в мен, след
като се запознах от първо лице със SoZo Hotel в Нант,
Франция. Историята му започва през 2009 година, когато
двама търсачи на идеи за свой нов хотел – Беноа Боато
и Аделин Лувел, прочитат една странна обява. Продава
се църква, датираща от 19-ти век. Сградата е трябвало
да бъде разрушена, но благодарение на религиозната и
архитектурна стойност e обявена за паметник на културата.
Купуването се оказва най-лесната част от начинанието.
Предизвикателствата започват впоследствие – да се изгради
хотел отвътре, без да се променя нищо по фасадата отвън.
Основна цел на новия проект става да се запази красивия
обем на интериорното пространство, което да интегрира
28 стаи, асансьор и стълбище.
След 3 години проектиране и дизайн, и 18 месеца
изграждане и строеж, идеята оживява през април 2012 г.,
когато хотелът отваря врати за своите първи гости.
И така, ето ме отвън, пред SoZo. На пристигане сградата
изглежда като всяка друга готическа църква – тъмната
93