За да не изостават мъжете от модата, те също носели обувки
с ток. Кралят Слънце бил изключителен ценител на височината,
породена от обувки, чак издал специален указ, който дава право
единствено на благородниците да носят токове с червен цвят – Les
Talons Rogue. Ничии обувки обаче не могат да бъдат по-високи от
неговите собствени.
До тук историята на неудобната обувка обобщава, че
височината е равна на красота, но тази красота е с цената на
болка. През 1791 г. Наполеон забранява високите токове в името
на равенството, но едва 2 години по-късно Мария Антоанета се
отправя към гилотината на 5-сантиметрови токчета.
Много от събитията в историята на обувките се случват в
резултат на чиста случайност. Така в края на 30-те Салваторе
Ферагамо „открива“ платформата, търсейки алтернативи на
дефицитни материали за производството на обувки. Той проявява
креативност и започва да използва коркови тапи от бутилки вино
за основа на високите обувки. Тези платформи се превръщат в
първия патент в света на модата през 1937 г.
Точно толкова случайно, преди 21 години, Кристиан Лобутен,
току-що отворил първия бутик със своето име в Париж, отива
час по-рано от обичайното в офиса си и вижда как асистентката
му си лакира ноктите в яркочервено. Тогава той взема шишето
лак и боядисва целите подметки на чифт обувки. Така се ражда
иконичната червена подметка, запазена марка на Лобутен.
Междувременно той прави и заключение – жените са
мазохистки и не се интересуват от болката, когато
носят красиви обувки. Колкото и странен да