My first Publication Babies-fin-preview | Page 16

68

Друга причина за прекомерната консумация на сладко е , че освен в сладкишите , в много продукти има „ скрита захар “. Захар се добавя в много детски храни и пюрета , гранулиран чай за деца , сокове и сиропи , лютеница , млечни десерти и дори в лекарства ! Сушените плодове и плодовите сокове също са източник на концентрирана захар и вместо такива , много по-добре е детето да бъде насърчавано да яде пресни сезонни плодове .

Факт е , че в едно общество , в което консумацията на сладки неща навсякъде и по всяко време е превърната в социално приемлива норма , е много трудно да опазим децата от захарните изкушения . Това , което можем да направим , е да ограничим максимално тяхното предлагане до 2 годишна възраст и да контролираме количеството , което децата приемат след тази възраст .

Въпросът докога да продължим с кърменето , също вълнува много майки и за него няма универсално верен за всички отговор .

Истината е , че в традиционните общества майките са кърмели най-малко до навършване на две години , а в много случаи и доста след това . Ако едно дете бъде оставено да се отбие само , то в повечето случаи ще го направи между втория и четвъртия си рожден ден . Кърменето помага за поддържане на чревната микрофлора и балансира липсата на разнообразие или на богати на хранителни вещества продукти в менюто на детето . Въпреки че кърмата променя състава си , тя остава изключително богата и пълноценна храна , особено ако майката внимава за качеството на собственото си меню .

И все пак кърменето , както е с всяко хубаво нещо , е добре в един момент да спре , преди да премине в своята противоположност . Макар да съдържа много хранителни вещества , ензими и антитела , кърмата е бедна на желязо и след навършване на годинка може да бъде допълваща , но не и основна храна на детето . Едно проучване на канадски учени от 2013 г . дори твърди , че кърмените след първия си рожден ден деца са по-склонни към развиване на желязодефицитна анемия . Причина за това не е самата кърма , а фактът , че кърмените деца често предпочитат кърмата за сметка на други храни . Някои прохождащи дечица са в състояние да търсят комфорта на майчиното мляко многократно през деня ( а често и през нощта ). Така освен всичко останало те получават допълнителни калории извън основните хранения и нерядко по време на хранене са разсеяни или тотално отказват внимателно подбраната и приготвена за тях храна .

Ако и при вашето дете млякото на мама започне да се превръща в причина за отказ от основно хранене , опитайте се да ограничите кърменето и да го позволявате по време на деня , когато то няма да създаде изкуствено чувство за ситост – например преди лягане , като заместител на някоя междинна закуска или след хранене . Ако за новородените бебета е важно да бъдат кърмени често и на поискване , то при прохождащите деца е ключово да изградим режим и ритуали на хранене , да предлагаме храната в регулярни часове , да следим какво похапват децата между отделните хранения и как това влияе на апетита им . Създаването на режим на хранене , който позволява на децата да огладнеят и да седнат с апетит на масата , е един от основните принципи за избягване на явлението „ злояди деца “, от което днес се оплакват много родители .

Обикновено точно в периода между първата и втората година родителите се сблъскват с първите по-сериозни откази на храна . По време на захранването може да има случаи , когато бебето не проявява интерес към храненето , защото усеща дискомфорт от никненето на зъбки или е разсеяно от някакво новооткрито умение . Такъв тип откази от храна обикновено са временни и спорадични .

Прохождащото дете обаче отказва храна по други поводи . Защото е открило , че може да казва „ не “ и „ няма “. Защото започва да има свои предпочитания . Защото изследва докъде се простират собствените му граници . Или защото бързо разбира , че ако каже „ не “ на зеленчуците за вечеря и малко по-късно се обърне към вас с настоятелно „ ам-ам “ , може да получи бисквита или друго желано лакомство !

Именно в периода на прохождането се появяват първите по-сериозни трудности при храненето . Колко от вас са се чувствали безпомощни при упорития отказ на детето да се храни ? Родителят моли , увещава , подкупва , заплашва детето да хапне още една лъжичка . Детето отказва , плюе , върти глава . Това са нормални прояви за възрастта между 1,5 и 3 години и е добре да ги приемате като такива , а не да ги задълбочавате , опитвайки се на всяка цена да накарате детето да си изяде храната . Практикуването на responsive feeding , за което стана въпрос в предишната глава , ще ви помогне и през този период . Ето още какво е важно да направите :

Създайте приятна среда за хранене

Научете децата си от малки , че времето за хранене е време за хранене , а не време за гледане на екран или други разсейващи дейности . Винаги , когато е възможно , се хранете заедно с детето си . Така то няма да се чувства изолирано , а ще прави това , което правят мама и татко . Не разговаряйте с партньора си , докато бутате лъжицата в устата на детето си . Ако имате да изяснявате нещо помежду си , отложете го за по-късно . На масата се старайте да общувате всички по начин , достъпен за детето . Обръщайте се към него , насърчавайте го да се храни само , да опитва различни неща . Помогнете му да се почувства като равностоен член на семейството .

Правете разлика между „ нехаресване “ и „ непознаване “ на храната

Много често майките решават , че детето им не харесва дадена храна , защото я е отказало веднъж или два пъти . Приемете , че отказът от храна е често срещано явление при децата , особено що се отнася до нови храни . Това не значи , че не им харесват ! Означава , че не са свикнали с тях и все още не са ги приели . Затова не спирайте да им ги предлагате . Покажете им как вие хапвате същата храна с охота . Пригответе хранене между 1 до 2 години 69