My first Publication Babies-fin-preview | Page 13

известно като PreventCD проект и е финансирано от Европейската комисия .
След публикуването на горните две изследвания в Швеция – страната , известна с големия брой малки деца , страдащи от цьолиакия – се провежда изследване , което цели да провери дали количеството глутен , което приемат бебетата през първите две години от живота си , оказва ефект . В проучването са включени 8700 деца от 4 държави – Швеция , Финландия , Германия и САЩ . Децата са част от научния проект TEDDY ( Тhe Environmental Determinants of Diabetes in the Young ), който цели да открие причините за отключване на автоимунни състояния като диабет и цьолиакия . Анализът на резултатите показва , че децата в Швеция са с най-висок риск от отключване на цьолиакия в сравнение с другите държави , а обяснението на диетолога д-р Карин Андрен Аронсън от университета „ Лънд “, която базира докторската си теза на това проучване , е , че по-големите количества глутен , които традиционно приемат шведските деца през първите две години от живота си , са причина за повишения риск при тях .
И точно когато учените са на път да приемат , че отговорът на въпроса за въвеждането на глутен не е в това кога се въвежда и дали бебето е кърмено , или не , а в това какво количество глутен приема през първите 2 години от живота си , през 2017 г . е публикувано ново проучване , използващо изходни данни от проекта PreventCD , което стига до заключението , че количеството глутен , приемано от децата между 11-ия и 36-ия месец , не влияе на риска от отключване на цьолиакия .
В крайна сметка въз основа на всичко известно досега не може да се каже нито кога е идеалното време за въвеждане на глутен , нито какво е идеалното количество , което да се предлага през първите години . Това , което е сигурно , е , че няма никакъв смисъл да държите детето си изцяло на безглутеново хранене , защото дори при децата от рискови групи ( носители на ген , предразполагащ към цьолиакия ) 75 % имат шанс да не отключат състоянието до навършване на 5 години . В същото време съдържащите глутен храни , като лимец , спелта , ръж и овес , притежават ценни хранителни вещества , от които няма смисъл да се лишават децата .

Значение на текстурите

Не по-малко важно от видовете храни и последователността на въвеждането им е и значението на текстурата ( консистенцията ), в която се поднасят . При ЗВБ храната се поднася от самото начало на парчета за ядене с ръце . При класическото захранване обаче може да разграничим 3 етапа на захранването :
Етап 1 – на пасираните храни
През този етап храната се пасира гладко , има полутечна консистенция и максимално се доближава до течното мляко , с което бебето е свикнало . Много често допускана грешка е този етап да бъде продължен твърде дълго и в последствие бебето да отказва храна , която не е гладко пасирана . В действителност първият етап е добре да бъде не повече от 2-3 седмици .
Етап 2 – на гранулираните храни
Скоро след първия етап е добре да преминете към следващия , през който посредством храната стимулирате бебето да дъвче . Започнете да сгъстявате и да пасирате по-малко , така че текстурата да е по-гранулирана . Най-напред в пюрето може да се появят бучици с големина на половин оризово зърно , а после на цяло . На този етап може да останете 2 до 3 месеца .
Етап 3 – на храната на парченца и храната за ядене с пръсти
Това е последният етап на захранването , когато бебешката храна се приготвя не чрез пасиране , а чрез намачкване и / или нарязване на малки парченца и на бебето се предлагат меки храни , които да хапва самò с ръце . В идеалния случай е добре да достигнете този етап до 9-ия месец , но дори да се движите по-бавно , не го отлагайте твърде много . На практика до към 11- ия месец след раждането между храната на бебетата , захранвани по ЗВБ и тази на бебетата , захранвани по класически модел , не трябва да им разлика .
Проучванията показват , че съществува прозорец от време между 6-ия и 9-ия месец , в който бебетата , опитали храни с различна текстура , са много по-склонни да се хранят разнообразно , да дъвчат и да не отказват непасирана храна на всеки следващ етап от захранването и храненето след навършване на годинка .
Не забравяйте , че бебето няма нужда от зъби , за да дъвче ! То се справя чудесно и с венци , ако подходящите храни му бъдат предложени в подходящия момент .
Когато пропуснем този прозорец , има риск бебето да свикне просто да преглъща гладко пюрираната храна , без да се научи да я мести в устата си отляво надясно ( или обратно ) и да дъвче . А както коментирахме и по-рано , умението за дъвчене освен с храненето , е свързано с развитието на речта и начин да подпомогнем проговарянето .

Давене и задавяне

52
Много родители се страхуват от задавяне при захранването , но в действителност задавянето се случва изключително рядко . Много по-вероятно е бебето да се дави с храната , отколкото да се задави с нея . Важно е да правите разграничение между двете , защото първото е защитен механизъм , а второто може да бъде животозастрашаващо .
Бебетата имат силен рефлекс за давене , който ги предпазва от задавяне . През първите месеци след раждането този рефлекс се намира в предната част на езика и в периода между 4-ия и 7-ия месец постепенно се измества по-назад към гърлото .
Почти няма бебе , което да не се дави в процеса на захранване , но самото давене не е опасно . При него бебето кашля , може да се зачерви и да се разплаче , но всичко това показва , че диша добре и е най-добре да бъде оставено да се справи само като преглътне или изплюе храната . За разлика от давенето , при задавянето парче храна може да попадне в трахеята на бебето и да пречи на дишането . Характерно за задавянето е , че бебето може да не издава звук и да започне да посинява . В този случай то се нуждае от спешна помощ . Отлична идея е преди захранването родите-
53 захранване от 6-ия до 12-ия месец