50 |
Линкове към пълния текст на трите проучвания и полезни ресурси , изготвени от здравните служби в държавите , които първи промениха националните си препоръки за захранване , ще намерите в раздел „ Използвана литература “ в края на книгата .
В България засега националните препоръки за захранване не са променени . Последната им редакция към момента на издаване на тази книга е от 2013 г . Линк към тях също ще намерите в края на книгата . Очаквам , че в бъдеще обаче те също ще бъдат актуализирани с оглед на сериозните научни доказателства за ползите от въвеждане на алергени преди навършване на годинка .
Аз самата захраних първото си дете с повечето алергени след годинка , а при второто въведох почти всички алергени в периода 6-и – 8-и месец . Тъй като и двете деца не са от рискова група , нежелани реакции не е имало нито при едното , нито при другото . За деца от рискови групи обаче би могло да има значение , както недвусмислено показват цитираните проучвания .
Кои деца са от рискува група ? За рискова група се считат децата , които :
имат фамилна обремененост и генетична предразположеност към отключване на хранителна алергия , т . е . майка , баща или брат / сестра с хранителна алергия
имат вече съществуваща хранителна алергия , например АКБМ
|
имат обострен атопичен дерматит / екзема
В нерисковата група попадат всички останали деца . Това не значи , че дете от втората група е застраховано от проява на алергична реакция , но при първата група рискът е по-голям и при тях се препоръчва ранно въвеждане на алергените .
Какво значи ранно въвеждане на алергени ? Под ранно въвеждане се разбира въвеждане в периода между 4-ия и 6-ия месец . Както вече споменах , подобен подход е изключително нов и може да бъде плашещ за някои родители . В действителност обаче той лежи на солидна научна аргументация , което доказва , че съществува безопасен прозорец между 4-ия и 6-ия месец . Въвеждането на алергени през този прозорец и редовното им включване в менюто на бебето след това значително намалява риска от отключване на алергична реакция .
При проучванията във Великобритания допълнително установяват , че 998-999 от 1000 бебета няма да получат сериозна реакция при ранното въвеждане на алергени . Също така в периода на проучванията и след това не е докладван нито един случай на животозастрашаваща реакция в резултат на ранното въвеждане на алергени .
Въпреки това , ако вашето бебе е от рискова група и изберете да следвате подхода за ранно въвеждане , е добре да намерите педиатър или детски алерголог , запознат с цитираните проучвания и протоколите
|
за ранно въвеждане , и да проведете захранването под негово ръководство и контрол .
Как да въведем алергените ? Независимо кога решите да въвеждате алергените , е важно да спазвате няколко условия за безопасност при тяхното въвеждане :
Започнете със съвсем малко количество – ¼ до ½ чаена лъжичка .
Изчакайте 72 часа преди да продължите .
Ако в рамките на този период се появи нежелана реакция , прекратете временно предлагането на храната алерген и опитайте отново след период от около 2 месеца
Ако до 72 часа няма нежелана реакция , предложете малко по-голямо количество – ½ до 1 чаена лъжичка
Отново изчакайте 1-2 дена и ако няма реакция , дайте малко по-голямо количество – до 3 ч . л .
Ако и след третото предлагане няма нежелана реакция , може да считате бебето за захранено
Веднъж , след като захраните бебето с даден алерген , е важно да го включвате редовно в менюто на бебето – по възможност 1-2 пъти седмично
Желателно е най-напред да захраните бебето с храни алергени , които редовно присъстват в менюто на семейството . Самото захранване може да стане чрез добавяне на съответната храна към зеленчуково или
|
друго пюре . Захранването с ядки става посредством тахани или фино смлени ядки . При ЗВБ таханът и яйцето могат да бъдат намазани върху подходяща храна за ядене с ръце . Обезкостената риба може да бъде дадена на флейки , а захранването с глутен може да стане чрез коричка хляб с квас .
Въвеждане на глутен Глутенът е част от алергените и всичко , изредено до момента , важи и за него . Обръщам му специално внимание обаче , тъй като захранването с него беше предмет и на други проучвания през последните години .
Две от тях са публикувани в края на 2014 г . Едното е проведено в Италия с 500 бебета от рискова група ( с родители или брат / сестра с цьолиакия ). Бебетата в това изследване са разделени на две групи , като при едните глутенът е въведен след 12-ия месец , а при другите през 6-ия месец . Преди да навършат 5 години , еднакъв брой деца и в двете групи отключват цьолиакия , като единствената разлика е , че при тези с по-късно въвеждане и състоянието се отключва по-късно .
В друго изследване , включващо 944 бебета от рискова група от различни европейски държави , се проверява хипотезата за безопасния „ прозорец “. При половината бебета малки количества глутен ( 100 мг ) се дават всеки ден между 4-ия и 6-ия месец , а при контролната група безопасният „ прозорец “ е пропуснат и глутен е въведен след 6-ия месец . И това изследване не открива съществена разлика в броя на децата от двете групи , които впоследствие отключват цьолиакия . Преди на навършат 3 години , сходен брой деца и от двете групи са засегнати от състоянието . Проучването е
|
51 захранване от 6-ия до 12-ия месец |