20 Израел и арабско-израелския конфликт
жава , лишена от други природни ресурси така да се каже по онова време . ( Тридесет и пет години по-късно , Израел откри голе-ми залежи на природен газ в свои териториални води .) Той закри важни военновъздушни бази , които бяха построени . И , въпреки твърдият ангажимент на Бегин към селищата , той премахна тези анклави в Синай .
Правейки всичко това , Израел демонстрира своята неу-толима жажда за мир , своето желание да поема значителни рискове и да прави жертви , както и добросъвестно да изпълнява условията на своите договори . Кога в съвременната история някоя страна , победила във война за собственото си оцеляване се е отказала от толкова много земя и други страте-гически материални активи в търсене на мир ?
През 1994 г . Израел и Йордания постигат историческо мирно споразумение .
Тези преговори бяха много по-лесни , отколкото с Египет , тъй като Израел и Йордания вече имаха добри , макар и мълча-ливи , връзки въз основа на съвпадащи национални интере-си по отношение на палестинците . ( Хашемитското кралство на Йордания се страхуваше от териториалните амбиции на палестинците колкото и Израел .) Израел отново демонстрира своя дълбок копнеж за мир и готовност да направи необходи-мите стъпки за постигането му , включително коригиране на границите и уговорки за споделяне на вода по искане на Аман . Подтиквани от примерите , първо на Египет , а по-късно и на Йордания , редица арабски страни започнаха да проуч-ват възможността за връзки с Израел . Най-голяма готовност имаше Мавритания , която стана третата арабска държава , която установи формални дипломатически отношения с Израел , макар че последвалата смяна в правителството там рязко преустанови тези връзки . Други , като Мароко , Оман , Катар