8 Израел и арабско-израелския конфликт
бърс , тогавашния генерален директор на фонда за прав-на защита и образование на Националната асоциация за напредък на цветнокожите :
Ако жертвите на глада в Етиопия бяха бели , може би безброй нации щяха да им предложат убежище . Но хората умиращи ежедневно от глад в Етиопия и Судан са черни , а в един свят , в който расизмът официално се осъжда от фактически всяко правителство , една единствена неаф-риканска нация отвори своите врати и своите обятия . Безшумната хуманитарна акция на държавата Израел , предприета изцяло без да се отчита цветът на спасявани-те , се откроява много по-красноречиво като заклеймява-не на расизма от каквито и да било речи и резолюции .
Арабско-израелският конфликт можеше да бъде избегнат .
Скоро след основаването си през 1945 , Организацията на обединените нации проявява интерес към бъдещето на задължителна Палестина , тогава под британско управление . Комисията на ООН ( UNSCOP , или Специалната комисия за Палестина на Обединените нации ) препоръчва на Общото събрание земята да бъде разделена между евреите и арабите . Нито една от страните не би получила всичко , което желае , но разделянето би признало , че има две населения на тази земя — едното еврейско , другото арабско — като всяко от тях заслу-жава своя собствена държава .
На 29 ноември , 1947 г ., Общото събрание на ООН , гласува и приема с 33 гласа за , 13 против и 10 въздържали се Резолю-ция 181 , известна като План за разделяне .
Приемането на Плана за разделяне би означавало създава-нето на две държави , но съседните арабски страни и местното арабско население яростно се противопоставят на предло-жението . Те отказват да признаят еврейската претенция към която и да било част от земята и избират войната за да про-гонят евреите . Този отказ винаги е бил в сърцевината на кон-фликта – както тогава , така и сега .