Искрата, която не гасне
Бори започва сухи тренировки през ноември миналата година с пой (топка, вързана на въже, използвана в жонглирането). Признава, че в началото е имало страх и неувереност. Първият й истински опит е през януари, а до април вече е убедена, че иска да овладее това изкуство.
"Тази година беше невероятна, много наситена емоционално, пълна с хора и запознанства. Чудесно е, че го направих и не искам връзката ми с огъня да прекъсва. Просто ти влиза под кожата", казва Бори.
Моица е по-опитна с няколко години. "Видях момче и момиче да танцуват с огън на един фестивал в Словения. Запалих се веднага и се свързах с тях", спомня си тя.
Двете пристигат в България преди година по европейската програма "Младежта в действие". Освен това членовете на трупата са и членове на Европейската доброволческа служба. Това е най-големият проект, който фондацията прави тази година, като в основата му стои силно българско ядро.
Край или ново начало
Представлението вече няма да се играе, а трупата предстои да се разотиде. "Опитвам се да мисля за това не като за последно, а като просто като за един етап", казва Георгиев, който е сред малцината завършили режисура за пантомима в България.